Днес Ювентус приема Рома в ключов мач от 21-ия кръг на Серия А. Вълците бяха неизменни подгласници на шампионите през последните два сезона и в Торино трябва да покажат, дали все още са достойни за тази роля. Мачовете се решават от голове, а топстрелецът на Юве Пауло Дибала има в момента 11 на сметката си. Повече, отколкото тититулярното нападедение на джалоросите Джеко (3), Салах (5) и Фалке (2)...

През зимата на 2011 г. спортният директор на Палермо Лука Катани обядвал в аржентинския град Кордоба с представители на местния Белграно. На печено агне по патагонски те обсъждали детайлите по трансфера на Франко Васкес. На масата бил и Хуан Карлос Барера – президент на другия клуб от Кордоба – Институто.

„Хубаво, вие подписвате днес с Васкес, казал той, когато агнето било изядено, но ние имаме играч, който е много по-добър от Васкес”. Барера имал предвид Дибала. На 18 г. нападателят бе вече известен с прозвището си La Joya – Съкровището. В първия си сезон при мъжете потомъкът на полски емигранти вкарал 17 гола в 38 мача.

Междувременно и счупил рекорда на световния шампион Марио Кемпес, ставайки най-младият голмайстор в историята на Интитуто. На президента на Палермо Маурицио Дзампарини бе достатъчно да види един мач с участието на Пауло, за да разбере какво съкровище се крие в него. Трябвало да го купи, при това възможно най-бързо. „Щом го видях, разбрах, че от нивото на Пасторе и Кавани”, призна по-късно босът.

Продажбата на аржентинеца и уругваеца денесе на Дзампарини свежи пари, при това доста (общо 57 млн. евро). В борбата за Пауло сицилианците се справиха с конкуренцията на Интер и Наполи. Трансферната сума достигна 12 млн. евро – повече Палермо не е плащал в историята си. По това време европейските грандове се интересуваха от халфа на Ривър Плейт Окампос, докато Дибала бе встрани от вниманието им.

Пауло се разписа в контрола още в дебюта си за розово-черните. Но за официално попадение трабаваше да почака до ноември, при повторното си учатие като титуляр аржентинецат заби 2 гола при успеха срещу Сампдория (2:0). Сицилианските тифози видяха в негово лице футболист, който може да помогне на отбора. По това време тимат бе в дънота на класиенето, инкасирайки често по 3-4 гола.

Подобрение обаче не настъпи. Треньорските рокади, дори по мерките на Дзампарини приеха невиждана интензивност и още преди да настъпи май бе ясно, че тимът ще изпадне. Дибала с нищо не помагна – вакра още веднъж през зимата (при 2:2 срещу Лацио) и млъкна.

„Коагто пристигнах в Палермо първата ми мисъл бе – Господи, колко е горещо, каза Пауло в интервю за „Спортуик”. – В Аржентина няма подобно нещо. Бях наясно, че към мен има големи очаквания, но имах проблеми да се адаптирам към италианския футбол. Играта бе много по-бърза и атлетична, много внимание се обръща на тактиката. А и съдиите свирят различно”.

За адаптацията му престоят в Серия Б се оказа от полза. Палермо постепенно набра сила и в крайна сметка финифира първи с 14-точков аванс. Завръщането в елита обече бе заслуга на Абел Ернандес, Кайл Лафърти, Андреа Белоти, но не и Дибала. Головата му суша от 405 дни продължи до март. Причината е и в контузията, която го извади за 3 месеца. Така вместо Съкровище се появи Picciriddu – момчето.

През тези години Васкес с нищо не блестеше, изкарвайки скромно наема в Белграно и Райо Валекано. Но точно след мач с Бари (2:1), в който Пауло спря голавата си суша след пас на Франко, изведнъж настъпи промяната. Двамата все по-често започнаха да са титуляри, дойдоха и попаденията. В края на сезона те си бяха спечелили място в основния състав. Ернандес и Лафърти вкараха общо 25 гола и Дзампарини ги продаде, докато запази двамата аржентинци с далече по-скромен актив.

През сезон 2014/15 г. този дует очарова цяла Италия. Треньорът Бепе Якини използваше схемата 3-5-1-1, в която Васкес бе зад гърба на Дибала. „Нападателите имат телепатична връзка”, шегуваше се спецът. Предугаждаки действията на партньора си те си подадоха по 4 голови асистенции. 20-годишният Дибала се разписа още в първия кръг (1:1 срещу Сампдория), но медиите баха във възторг от Васкес.

През септември Франко вкара във всички мачове, докато Паоло след 2 месеца, а голът бе изработен и поднесен от сънародинка му. Звездата на Дибала изгря с прекрасно попадение срещу Миалн (2:0) на „Сан Сиро”. След това нападеетлата се разписа в 5 поредни срещи. Най-запомнящият се гол бе с изумителен удар извън наказателното поле срещу Дженоа (1:1). Между другото, както наскоро разкри Пол Погба в Ювенутс го наричали R2, по името на копчето в играта плейстейшън, с което се нанася подобен удар.

Естествено се появиха сравнения между Дибала и знаменитите му сънародинци. Някои виждаха в него Марадона, други Меси, а според трети най-голямата прилика била с Агуеро. Само нападателят на Сити е толкова усърден в дефанзивен план, колкото Пауло. Големите предимства на младежа от Кордоба са дрибълът (средно по 2,7 на мач миналия сезон в Палермо), ударите с двата крака от всякакво разстояние (средно по 3,4 на мач) и головият пас.

Селекционерът Антонио Конте го покани в скуадра адзура, но той отказа. „У мен италиански е само паспортът, благодарение на прабаба, която не познавам. Когато настъпи времето да избера нито за миг няма да се поколебая за Арженитна. Ако не се получи вината ще е единствено моя, но няма да изневеря на флага. Няма как да се чувствам щастлив в отбор, който не чувствам свой, с химн, който не е мой и цветове, които не ми принадлежат”. Дебютът на Пауло за албиселесте бе на 14 октомври 2015 г. в световната квалификация срещу Парагвай (0:0).

Миналия сезана Дибала завърши с 13 гола и 12 асистенции. На неговата възраст Дел Пиеро и Роби Баджо са вкарали по 6, а Тоти – 5. Трансферът му в Ювентус бе уреден далече преди края на първенството. Дзампарини се съгласи да го пусне срещу 32 млн. евро (с бонусите сумата скача на 40 млн. евро), като босът дори забрани на Якини да го пуска в последните мачове от страх зарид контузия. Този трансфер е №4 в историята на Старата госпожа и най-скъп при президента Андреа Аниели.

Но не липсваха и скептици. Все пак срещу Ювентус съперниците се защитават много по-внимателно, отколкото срещу Палермо. „Дибала е опасен на празно пространство, но сега ще трабва да забрави за свободата”, прогнозира „Гадзета дело спорт”. На аржентинеце бе наложена стряскаща мисия, смятана за невъзможна – да замести напусналия любимец Карлос Тевес.

Дибала нямаше как да не се разпише в пъвия си мач за Юве, при това спечели трофей – 2:0 срещу Лацио за Суперкупата на Италия. След това Пауло изравни срещу Рома (1:2) на „Олипико” и спаси точката серще Киево (1:1). Постепенно се оформи като голмайстор на отбора, а треньорът Алегри при липсата на Пирло и Тевес му повери фаулове и дузпите. Но играта на Юве не вървеше, Масимилиано разместваше състава и Пауло все по-често оставаше на пейката.

„Вече го казах - не е мой проблем, че Дибала струва 40 милиона, обясняваше Алегри на недоумяващата аудитория. – Избирам титулярите според представането на играчите. Не ме вълнува кой струва 40 милиона или 3 милиона. Дибала е добър играч, но трябва да вдигне нивото си и да смени позицията си”.

Това изявление бе на 27 октомври и оттогава Пауло игра в 16 мача за Юве във всички турнири, 13 като титуляр, вкара 8 гола и дада 5 асистенции. Смени и позицията си като нападател от втора линия. Действайки от дълбочина му е по-лесно да намери позиция за изстрел или да подаде.

Миналата неделя при 4:0 срещу Удинезе Дибала записа 4 т. по системата „гол+пас” (2+2). Вече има общо 7 асистенции (най-много в Серия А), а с 11 попадения изпреварва другите нападатели Мората (1), Манджукич (6) и Дзадза (3) взети заедно. Сама Игуаин (Наполи, 20) има по-голам голов принос в елита.

„Кога за последно плакахте?”, попитаха веднъж Пауло. „Не помня точна дата, защото е често и поради една и съща причина. Плача заради баща ми, който почина, когато бях на 15. Той дълго се бореше с рака и имаше мечта – поне един от синовете му да стане футболист. При братята ми не се получи и аз трябваше да почета паметта му. Сега знам, че той се гордее с мен”.

Дмитрий МУХИН „Спорт Експрес”