Още един полусезон и времето на Пеп Гуардиола (45 г.) в Байерн ще свърши окончателно. И треньорът звезда, и клубът трябваше да преглътнат някои недоразумения по време на 3-годишната си връзка, а сега в края й напрежението е огромно. Защото още не се знае как точно ще си тръгне Пеп - като герой или не съвсем... Иначе без съмнение той ще остави своята следа в немския футбол, но не и като човек, защото е твърде сдържан.

Пеп Гуардиола предупреждаваше отдавна, че ще напусне, но го правеше по свой начин. Като например на 13 ноември 2014 г. в парламента на Бавария, където тенорът Хосе Карерас получи награда за приноса си в битката срещу левкемията. А Гуардиола, облечен в тесния си костюм и с много стилни обувки, излезе с хвалебствено слово в своя чест. “Какво ми е нужно, за да постигна нещо специално? Първо: трябва да имам визия; второ: нуждая се от страст. Който иска да постигне нещо специално, трябва да прескача препятствия. Само ако вярвам, мога да убедя хората, че ще успеем.” По онова време той живееше в Германия вече от 18 месеца. Словото му продължи общо 9 минути, на немски. И с него каза всичко, най-вече за себе си.

Визията и страстта са мотивите, които го подтикнаха да дойде в Мюнхен. Те са и основните мотиви да си тръгне след 3-годишен престой. Защото той, неспокойният ум, има нужда от “нови предизвикателства”. Трябва да му повярваме за това. Преди 4 г. той вече си тръгна веднъж от място, където беше пълновластен господар. Това се случи в Барселона, отборът, който и до днес е лидер в европейския футбол. Просто при него визията никога не прераства в прагматизъм, а страстта никога не става рутина. 

В Байерн щяха да го задържат с голямо удоволствие, но въпреки това в клуба не се вижда някаква нежна меланхолия пред старта на пролетния полусезон, в който баварците влизат с 8 т. преднина. По-скоро става дума за някакъв лек дискомфорт. И клубът, и треньорът искат да докарат до добър край общия си проект. По възможност без скандали. Нещата обаче станаха сложни. Доха, Катар, Aspire Academy, тренировъчни игрища докъдето ти виждат очите. А на заден план се виждаха основите на строежите за Мондиал 2022. Байерн бе на лагер на брега на Персийския залив за шести път. Първоначалната идея беше да се лагерува във Флорида, за да се избяга от скандалите с подкупи и коментарите около условията на труд на строителните работници в Катар. В крайна сметка обаче от Байерн пак отидоха там. Затвориха си очите и времето мина.

Идеята е ясна - последното шлифоване на този отбор от страна на Пеп трябва да е успешно. Затова и треньорът повиши глас още на третия ден. Тогава се тренираше за пресиране на съперника, а той не спря да се движи по стесненото максимално пространство, на което се действаше. Топката летеше с изключителна скорост насам-натам. Нападатели и защитници се преследваха като разгорещени хрътки. “Луд ли си”, изкрещя Томас Мюлер, след като получи ритник в глезена от Себастиан Роде. Упражнението обаче не бе спряно веднага. Пеп го прекрати малко по-късно с думите: “С оглед на потенциала ви нито едно от действията ви не беше добро!” А след това накара играчите да потичат, за да си помислят.

Ако питаме вратар №1 в света Мануел Нойер какво ще му остане от периода “Гуардиола”, той ще каже: “Пеп никога не се отпуска. Някои се уморяват понякога, но на него не му се е случвало никога.” А какво го отличава от останалите? “Той винаги е много гладен за футбол. На практика той играе заедно с нас. И познава Бундеслигата по-добре от нас!” Нойер бързо се сработи с Пеп, докато по-голямата част от отбора се нуждаеше от малко време. Да, отборът биеше наред в Бундеслигата. Но треньорът така и не можеше да се идентифицира с играчите. За неговите разбирания те имаха прекалено много слабости в тактически план. Най-големият им плюс беше физическата сила, а това пасваше най-малко на неговите виждания. 

Пеп искаше да разполага с играчи за футболно изкуство, а попадна на биткаджии. Затова и на някои от тях им бе изключително трудно в сложния космос на Гуардиола. Сезон 2014/15 премина средно за мащабите на баварците със само една титла - тази от Бундеслигата. В състава се усещаше недоволство, а вътрешният климат беше пред взрив. За този, който направи Германия световен шампион - Марио Гьотце, нямаше място сред титулярите, а Бастиан Швайнщайгер си даде сметка, че е по-скоро търпян, отколкото обичан. Той споделяше тази съдба с централния нападател Роберт Левандовски. Даже самият Томас Мюлер, лицето на “Байерн”, очакваше признание. Но неговият стил се оказа прекалено необичаен за футболната планова икономика на Пеп. Заради нея Швайни отиде в Манчестър Юнайтед, а Данте избяга във Волфсбург. Вместо тях дойдоха откритият от Гуардиола Дъглас Коста (“Шахтьор” Д) и подлежащият на формиране младок Кингсли Коман (“Ювентус”). Въздухът изглеждаше прочистен.

Сега изглежда така, сякаш играчите оценяват последните си няколко месеца с треньора, който е направил всеки от тях по-добър. Това е най-добрата оценка, защото така се качва и цената на всеки. “Пеп работи много здраво - казва баският ветеран Чаби Алонсо. - Много е добър в това да накара отбора да играе по неговия начин. Но това може да го направи само с необходимите за целта средства.” В Доха Пеп дръпна на Шаби 10-минутен монолог, в който бе пълно и с елементи от пантомимата. А Алонсо, който е сред най-опитните в Байерн, не помръдна от мястото си.

Като цяло отношенията на Пеп с отбора и до днес се смятат за безоблачни. За разлика от отношенията с ръководството, начело с шефа на управата Карл-Хайнц Румениге, където по-скоро става дума за дистанцирано уважение. Между тях е имало недоразумения. А често и двамата са се чувствали неразбрани. Причините за това се коренят още във встъпването в длъжност на треньора. 

Когато е подписвал договора си, той е очаквал клуб, който да следва безусловно идеалите му най-вече по отношение на воденето на отбора и трансферната политика. През лятото на 2013 г. обаче Гуардиола попадна в отбор, който току-що беше спечели всичко под ръководството на Юп Хайнкес. И всички в клуба, включително и ръководството, бяха убедени във възможностите си. Тогава естествено въпросът бе - защо ни е да се доверяват безрезервно на новия мисионер? 

Чувствителен, но в същото време много горд човек като Гуардиола, в следващите месеци оцени някои от събитията като вот на недоверие. Той започна да подозира, че е особено важен трофей за клуба, но в Мюнхен са почнали да си дават сметка за това чак след като са го ангажирали. Отборът редеше победа след победа, често като в някакво опиянение, но сивото ежедневие в клуба пак се завръщаше на дневен ред. Гуардиола се месеше в работата на медицинския екип начело с д-р Мюлер-Волфарт, който се грижеше за играчите в клиниката си в центъра на Мюнхен. За сравнение, в Барселона Пеп винаги е бил в ежедневен контакт с лекаря и физиотерапевтите. Затова той и до днес си мисли, че е някои от контузиите са можели да бъдат излекувани по-бързо. В същото време от Байерн си дадоха сметка, че любимецът на Пеп - Тиаго Алкантара, отсъства месеци наред след лечение в Испания. А съвсем наскоро започнаха да се питат как така Франк Рибери, който бе аут 9 месеца, бе пуснат да играе след само 2 тренировки в мачове без никакво значение. И в крайна сметка се контузи отново.

Като цяло контузиите в Байерн при Гуардиола са прекалено много. И в този ред на мисли има тихо обвинение по адрес на треньора: Дали той не обръща малко внимание на тренировките за стабилност и издържливост за сметка на прекалено голямото си усърдие по отношение на техниката и тактиката? Миналата година за 1/2-финалите в Шампионската лига той имаше на разположение едва 13 здрави полеви играчи, а на последния мач преди зимната пауза - гостуването на Хановер, на пейката имаше само 3 полеви резерви.

Публично никой не иска да напада методите на Пеп който спечели благодарение на тях 2 пъти Шампионската лига начело на Барса и създаде отбор за вечността. По-скоро конфликтите бяха за други неща, най-вече покрай трансферната политика. Предпочитанията на Пеп са към технични играчи, които да подрежда като пъзел, а клубните началници по традиция работят по по-архаичен метод. Те взимат най-доброто, което могат да получат и най-големите таланти на принципа: тай-силният ще успее.

Бойци като чилиеца Артуро Видал (28 г.) ги впечатляват. И затова го купиха за 37 млн. евро от Ювентус, макар че едва ли има много играчи, които пасват по-зле от него в концепцията на Гуардиола. А сега близки до баварския лагер източници казват, че Пеп цени повече младия Джошуа Кимих в сравнение с Видал. В същото време началниците изпуснаха Тони Кроос, идеалния играч за фините пасове на Гуардиола.

Общо взето, в отношенията ръководство - треньор имаше много малки и по-големи несъгласия, които са част от бита на всеки клуб. Но те доведоха дотам, че двете страни се отдалечават все повече една от друга, вместо да се сближават. Докато Пеп очакваше повече доверие спрямо работата си, от клуба рано-рано заподозряха, че за него Байерн е само междинна станция. И гледаха да направят така, че когато той си иде, съставът да не е изцяло по негов вкус, което би го направило труден за ръководене от всеки друг на мястото му.

Самият Пеп се затвори в себе си, а това будеше безпокойство в клуба който обича да дава усещането, че е повече от работодател. И обича да се радва на любовта на персонала си. Пеп пък така и никога не напусна кръга на испанските си съратници сред чуждите. На 19 февруари 2014 г., 9 месеца след пристигането си в Германия, той празнуваше само с испанци - приятели и журналисти на банкета на Байерн в лондонския хотел The Landmark победата с 2:0 над Арсенал в Шампионската лига. Сред тях беше и Чики Бегиристайн, който в момента е спортен директор на Манчестър Сити, отборът, който се очаква да е следващата месторабота на треньора. 

Човекът, който е най-добре запознат с мисленето на Пеп, е испанският журналист Марти Перарнау, който бе допуснат да проследи отвътре какво става в Байерн при Гуардиола. Перарнау написа цяла книга с много деликатни подробности, а в същото време немските медии останаха извън съблекалнята. За последно преди 2 седмици Пеп подчерта, че няма достатъчно време, за да разговаря по-често с немските журналисти. А Байерн изтърпя неохотно всичко това само и само да не се създава напрежение. От клуба искаха да сближат и феновете с треньора. Но Пеп си остана чужд.

До последно клубният шеф Карл-Хайнц Румениге се бореше да продължи договора на треньора. Все пак работата му се смята за отлична. През есента и капитанът Филип Лам се опита да накара Гуардиола да остане. А той и до днес продължава да не разкрива пред играчите мотивите за напускането си. 

Това е явно противоречие на всичките му декларации на любов които карат някои да се чувстват несигурни. Може би единственият човек, който можеше да накара треньора да промени решението си, бе този, който го привлече в Мюнхен - Ули Хьонес. Патриархът на Байерн липсваше на Пеп, след като закъса покрай данъчните си престъпления. Сега се очаква той да бъде освободен условно от затвора на 29 февруари. В клуба отдавна не се взимат решения против волята му и се очаква той отново да поеме водеща роля, най-вероятно пак като президент след изборите през ноември. Така старият ред ще се върне. Ред, който Пеп така и не можа да изживее за дълго.

Но според запознати Пеп не би останал още година даже и с Хьонес начело на Байерн. Те казват още от началото на престоя му, че повече от 3 г. престой са немислими. Просто той изисква прекалено много и на прекалено висока скорост, за да поддържа по-дълготрайна връзка. И иска да продължи напред и трябва да продължи напред. Процесът на раздяла с Байерн вече започна. Но трябва да е готов за евентуално отпадане от Ювентус на 1/8-финалите в Шампионската лига. Тогава над целия му период в Мюнхен ще надвисне дебела сянка. Тогава, въпреки предполагаеми хеттрик от шампионски титли в Бундеслигата, той ще остане на едно стъпало с Феликс Магат, защото не е успял да заведе отбора на финал в Шампионската лига. За сравнение Луис ван Гаал го направи в първия си сезон в Мюнхен, а Юп Хайнкес и Отмар Хицфелд имат по два финала в биографиите си. И даже спечелиха по веднъж.

Гуардиола е наясно с опасността и още отсега иска да се предпази от критиките. Той смята, че само броенето на цифри е скучно, а най-важни са емоциите. Това е защитният механизъм на един човек, който се страхува най-много да губи, и затова се подготвя толкова интензивно за мачове даже с Дармщадт, все едно са на живот или смърт. Страхът на Пеп е, че германците ще го приемат за трикратния шампион пораженец. А той, гражданинът на света, така и не можа да разбере, защото в Байерн винаги мислят само за върха.

Остават още 5 месеца, в които не трябва да се допуска невнимание. Това важи и за двете страни. Когато в Доха попитах спортния директор Матиас Замер с какво е допринесъл Пеп в Байерн, той смени темата. И в крайна сметка набързо избяга. Защото не искаше да каже много. Иначе Гуардиола казва, че винаги ще се връща в Мюнхен. Бил срещнал в града “специални хора”. Англия няма да е последната му спирка, той ще стане и национален селекционер след това. Той го каза на английски в Доха, той отива някъде да смени някой, а след това сменят него. Сериозни думи от човек, който живее за визията и страстта. Липса му само едно - изкуплението!


Матиас Шнайдер

Превод на вестник "7 дни спорт"