Възходът на Томас Мюлер беше спрял някъде през пролетта на 2016 година, когато германецът пропусна дузпа срещу Атлетико на полуфиналите в Шампионската лига. При аванс от 1:0, след загуба с 0:1 в Мадрид. Победата с 2:1 в края означаваше ново разочарование.

В третия сезон на Пеп Гуардиола на "Алианц Арена" баварците отпаднаха на полуфинал в турнира на богатите от трети различен испански клуб (след Реал Мадрид през 2014 година и Барса сезон по-късно). Нещо се случи с Мюлер след онзи пропуск и той вече не приличаше на себе си няколко сезона, макар да записваше добри показатели като подавач. Но не и като реализатор. При Нико Ковач дори търкаше пейката и се стигна до немислимото - признание, че може да поиска да си тръгне.

Ковач обаче най-после беше уволнен и на негово място дойде Ханзи Флик. Флик, с когото Мюлер покори света през 2014 година в Бразилия с Бундестима. Томас не само беше върнат в титулярния състав - Ханзи му върна надеждата, силата, вярата.

И нестандартният със своите движения по терена офанзивен полузащитник отново заиграе силно. Да, на моменти оставя усещането, че е обут с ботуши или поне с високи боти, които стягат глезена, но за да си голям футболист не е задължително да притежаваш "мек глезен". Мнозина с "меки глезени" са били доста меки и за "месомелачката" - футболът на най-високо ниво.

Томас обаче не само оцеля на това ниво, той се наложи и въведе един непознат стил на игра. Нито е най-бърз, нито е най-техничен, нито има най-силен удар. Но пък куп футболисти и легенди на Байерн са категорични - той е най-нестандартният футболист, когото са виждали. И при това - доста ефективен. Защото има мисъл, интелект и знае къде да застане.

Срещу грохналата Барса в сряда Мюлер вкара с глава и със затворени очи. По усет. Топката описа странна парабола, при която вратар от класата на Мануел Нойер щеше да се намеси и да улови. Но претенциозният за слава Марк-Андре тер Стеген показа за пореден път, че не е Нойер, макар да се лакомееше за титулярното му място в Бундестима.

Осем гола срещу Барса в Европа не е вкарвал нито един футболист. Всъщност само един в цялата история на футбола - Томас Мюлер. При това го стори в едва 7 мача и нескромно призна след двубоя, че каталунците са му абонати. Разбира се, че са му абонати. Само за статистиката ще отбележа, че той им вкара на "Алианц Арена" и "Ноу Камп" този сезон по едно и също време - в 34-ата минута. През август 2020 година заби два гола при историческото 8:2 над "блаугранас" в Лисабон.

Зевзекът Мюлер (негова е фразата "станах татко - кобилата ми роди") не е маркетингов продукт като някои ниски аржентинци и затова футболният му "ръст" не получава нужното признание. А той вече е голмайстор №3 в историята на Байерн (след митичния Герд Мюлер и Роберт Левандовски), стана най-успешният германски реализатор в историята на Шампионската лига и едва осмият играч с поне 50 гола в турнира. Той е №3 по брой мачове за Байерн (след вратарите Сеп Майер и Оливер Кан) и е първият полеви футболист на клуба с 600 мача. През 2021 година Томас е подавач №1 сред петте най-силни първенства в Европа.

Той вече има 604 мача за Байерн и е само на 28 срещи от втория Кан. И ако върнем лентата 11-12 години назад, ще разберем какво имаше предвид Луис ван Гаал с думите: "При мен Томас Мюлер винаги ще бъде титуляр". Тогава хитрият нидерландец беше обвиняван, че налага в състава недоказано момче със странна походка, но това момче затвори много усти, не само каталунските...

 

Друми Георгиев, Gol.bg