Хари Кейн е един от най-качествените нападатели в световния футбол. 31-годишният играч на Байерн и националния отбор на Англия даде интервю пред “Франс Футбол”, в което коментира головия си нюх, моделите за подражание, визията за играта и преди всичко своите амбиции. Той все още вярва, че може да вземе това, което най-много му липсва – колективни отличия, но не посмяхме да го питаме само едно: Още ли сънува кошмари от онази пропусната дузпа срещу Франция на Мондиал 2022?

Някои хора казват, че не се учиш да станеш голмайстор, а се раждаш такъв. Какво мислите?

– Да, до голяма степен това е вярно. Трябва да имаш този вроден инстинкт в тялото си, а също и в състоянието на ума. Говоря за онова малко нещо, което те кара да усетиш къде ще попадне топката, по какъв начин и т.н. Но не мога да скрия, че от друга страна трябва много работа, за да разбереш всичко и да го усъвършенстваш. Най-голямата грешка е да оставим хората да вярват, че можеш да стигнеш далеч само защото имаш това малко нещо за начало.

свързани статии

Вие кога точно се почувствахте като естествен голмайстор?

– Доколкото си спомням, винаги съм вкарвал много голове. Дори когато бях малко дете, около 5-6-годишна възраст. Това се потвърждава на около 12, когато футболът започва да се превръща в цел, а не само игра с приятели след училище. Като тийнейджър без значение в кой отбор съм играл или срещу кой съм се изправял, не съм пропускал да бележа. И през този период наистина се съсредоточих върху уменията да завършвам атаките. Акцентирах върху това.

А кога изпитахте чувството, че сте способни да достигнете до най-високото ниво?

– Никога не съм се съмнявал в това. Дори когато ме пращаха под наем в Трета дивизия на Англия (Лейтън Ориент) или в Чемпиъншип с Милуол или Лестър. Успявах да отговоря на всяко по-високо ниво, на което се изкачвах. Така че не е имало момент, в който съм се съмнявал в моите способности да стана добър голмайстор на най-високо ниво.

Имахте ли идоли?

– Дейвид Бекъм (отговаря много бързо)! Той наистина беше моят идол. Израснали сме в един район в Източен Лондон (Чингфорд), минали сме през същото училище. А той наистина бе образцов играч. Талантлив, смел, безупречен, капитан на Англия. Това означаваше всичко за мен като малък. Нямахме възможност да играем заедно с Дейвид, но сме се срещали няколко пъти. Като капитани на националния отбор се разбираме добре, защото той знае как точно се чувствам. Все пак е бил на моето място. Бекъм идваше да ни гледа как играем няколко пъти и всеки път ми пращаше мило съобщение. Надявам се, че някога ще имаме възможност да прекараме повече време заедно, да си поговорим по-дълго.

А сред нападателите кои бяха вашите модели за подражание?

– В самото начало Теди Шерингам (минал като него през Тотнъм). Можем да добавим Ван Нистелрой или Джърмейн Дефоу, който бе голмайстор на Тотнъм, докато аз бях в младежкия отбор. Също и бразилеца Роналдо. Най-общо казано, харесвам централните нападатели, които имат способността да правят много неща с топката извън наказателното поле. Да участват в играта, да творят. Това винаги ме е вдъхновявало и ми показа пътя да стана нападателят, който съм днес.

свързани статии

Работите ли всеки ден пред вратата?

– Всеки ден конкретно може би не. Не прекалявам, защото предвид ритъма, интензивността и пътуванията, на които сме подложени, рискът от контузия е реален. Но ще ви призная нещо. Когато съм във ваканция, много бързо ми идва желанието отново да бия удари с топката. Футболът не е просто работа за мен, а моята страст.

Трябва ли човек като вас да бъде обсебен от гола?

– Искам да кажа „да”, нападателят трябва да е обсебен от гола. Поне най-големите са такива. Нужно е сам да си създадеш условия да вкараш, а не просто да чакаш и да се надяваш, че топката ще дойде при теб. За тази цел си длъжен непрекъснато да наблюдаваш играта, съотборниците, опонентите и след това да избереш най-добрия ход. Единствената уговорка е обсебването да не се превръща в егоизъм. Винаги правиш това, което играта командва.

Вашата игра също е еволюирала много в тази посока, нали?

– Сигурно е, че в началото прекарвах изцяло времето в последните метри, но при работата с Маурисио Почетино това се промени. В днешния футбол централният нападател трябва да знае как да прави повече неща, да се движи и да участва. Мен това ме устройва, защото е доста по-приятно, когато играеш по-често с топката, нали?

С Хюн Мин Сон в Тотнъм имахте страхотна връзка. Как се получи?

– Сон е един от най-подценяваните играчи в големите първенства. Преди играеше по лявото крило, а аз като №9. Но при Моуриньо станахме атакуващ дует и създадохме тази почти телепатична връзка. В Байерн вече можем да видим нещо подобно и с Мусиала.

Работите ли върху концентрацията по време на мач, когато до вас не достигат достатъчно топки?

– По природа съм хиперфокусиран. Изцяло съм отдаден на работата и мисля за нея почти през цялото време. Постоянно гледам да се усъвършенствам и слушам внимателно моите треньори. А решимостта да бъдеш най-добрата версия на себе си е най-успешният начин да си психически ангажиран.

Сам споменахте психическия аспект. Тежка ли е лентата на Англия?

– Не, не го приемам като тежест. По-скоро е отговорност и дори ми харесва, че от мен винаги се очаква най-доброто. Като капитан на Англия се чувствам като част от дълга и велика история.

Как един спокоен и дискретен човек като вас успява да бъде лидер в отбор, пълен с толкова силни личности?

– Когато имам какво да кажа на момчетата, го казвам без проблем. Никога не съм имал проблем в това отношение, но очевидно не очаквайте да бъда този, който говори през цялото време или крещи на другите по време на тренировка. По-скоро се стремя да бъда лидер с примера си.

Имате много индивидуални трофеи, но бихте ли ги заменили за голям колективен такъв, който още ви липсва?

– Постоянно ме питат това. Не се задоволявам с индивидуалните награди. Сега ще ви кажа, че съм само на 31 години. Преди на тази възраст започваше краят, но сега нещата са много по-различни и мисля, че най-доброто от Хари Кейн тепърва предстои. Много съм уверен в това, че втората част от моята кариера, която едва сега започва, ще бъде богата на успехи. И когато приключа с футбола, темата с трофеите изобщо няма да е актуална (усмихва се).

Ами „Златната топка”?

– Разбира се, че мисля за нея! С моето представяне съм един от кандидатите. Продължавам да напредвам и играя в отбори като Байерн и Англия, които винаги се борят за всички големи отличия. Кой знае дали през 2025-а няма да се видим отново за друго интервю?

Дейв АПАДУ, FRANCE FOOTBALL, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС