Той винаги е бил човек, който подобрява настроението на всички наоколо - на футболния терен и извън него. Затова е толкова сърцераздирателно да го видим да си тръгва по такъв начин. Но силният му дух, заразителната усмивка и най-вече постиженията на игрището няма как да бъдат забравени. Серхио Агуеро си остава един от най-големите нападатели на своето време и истинска легенда в историята на Манчестър Сити.

Изпълнената с радости кариера на аржентинеца трябваше да продължи поне още няколко години, защото той можеше да даде много на Барселона - но за съжаление, вместо това дойдоха внезапният медицински проблем, уплахът, финалната пресконференция, сълзите. Последва признание от целия футболен свят.

"Много боли!", възкликна неговият сънародник и приятел Лионел Меси, с когото делят една стая от първите си дни в националния отбор.

"На практика през цялата си кариера сме заедно, Кун... Изживяхме много красиви моменти и други, които не бяха толкова красиви, всички те ни караха да се обединяваме все повече и повече и да бъдем все повече приятели. И ще продължим да ги изживяваме заедно извън терена", написа Меси в социалните мрежи.

свързани статии

"Страшно се радвам за спечелената от нас Купа на Америка наскоро, за всичките ти постижения, които имаше в Англия... И истината е, че сега много боли да видя как трябва да спреш да правиш това, което най-много харесваш. Със сигурност ще продължиш да бъдеш щастлив, защото ти си човек, който предава щастието и тези от нас, които те обичат, ще бъдат с теб".

Сред първите реакции беше също тази на Манчестър Сити - клуба, на който Кун Агуеро посвети най-силните си 10 години, за да се превърне в голмайстор №1 в неговата история. От родния клуб на Агуеро Индепендиенте също си спомниха за него с подбор на най-красивите му голове за тима. Именно от Индепендиенте трябва да започнем разказа за славния футболен път на Кун. Талантът постъпва в академията 9-годишен и на 15 става най-младият дебютант в елита на Аржентина. 

Така подобрява рекорда не на друг, а на самия Диего Армандо Марадона. Серхио е дете от типично южноамериканско семейство - голямо, сплотено, скромно и бедно. Баща му Леонел е таксиметров шофьор, а майка му Адриана е домакиня, която отглежда не само бъдещия футболист, но и общо шестте му братя и сестри.

Прякорът Кун идва от детските години, когато баба му и дядо му виждат прилика между него и персонажа Кум-Кум от любимо негово анимационно филмче. Този прякор се запазва през годините и играчът не крие, че се гордее с него.

Кун не се задържа дълго в аржентинския футбол - просто е твърде обещаващ и трансферът в Европа е неизбежен. Атлетико Мадрид купува нападателя малко преди той да навърши 18 години, превръщайки го в най-скъпата си придобивка. 

В дебютния си сезон в Испания Агуеро не прави фурор и вкарва всичко на всичко 6 гола, но постепенно започва да прави впечатление и след общо петте му години в Мадрид вече не оставя съмнения, че е сред най-талантливите нападатели в световния футбол.

С Атлетико Агуеро натрупва над 100 гола, печели Лига Европа и Суперкупата на Европа, а 2010/11 е голям сезон за него с 27 отбелязани попадения. Докато се превръща в световна звезда, Кун се жени за най-малката дъщеря на Диего Марадона Джанина.

Когато решава, че е време да смени отбора през лятото на 2011 г., аржентинецът без излишна деликатност оповестява желанието си в официалния си сайт, с което разгневява привържениците на Атлетико. Обяснява и че няма да се завърне в досегашния си отбор, а междувременно трансферът в Манчестър Сити е завършен.

свързани статии

Феновете на Атлети реагират с банери "Агуеро, надяваме се да умреш" - но звездата вече е в Манчестър, където му предстои да стане водеща фигура в арабската революция в клуба и в превръщането на "гражданите" в топ отбор. 

Още първият му сезон във Висшата лига е знаменит и е белязан от епично преследване с Манчестър Юнайтед за шампионската титла. В последния кръг Сити на Роберто Манчини се нуждае от победата, но нещата не вървят по план - Куинс Парк Рейнджърс повежда на "гражданите" с 2:1 като гост, докато Юнайтед води с 1:0 срещу Съндърланд. Сити успява да изравни в края чрез Един Джеко, но е нужен още един гол и той идва в 94-тата минута.

Марио Балотели успява със сетни сили да направи двойно подаване с Кун, който нахлува в пеналта, стреля... После всичко е като приказка. Легендарният вик на коментатора "Аугероооооо", първа титла за Сити от 1968 г. насам, и то изтръгната от ръцете на местния враг. Манчестър вече е дом на два големи отбора.

"Това е най-важният гол в кариерата ми досега. Вкарваш в последната минута, за да спечелиш титлата. Не знаеш дали ще го направиш повече от веднъж в кариерата си", признава героят.

"Иска ми се да ви кажа как се случи, но не мога. Мислех, че Марио ще играе сам, но топката се озова в краката ми и си казах - "Уцели вратата, ритни я възможно най-силно и уцели вратата". И тя влезе..."

С насмешка Кун признава, че всъщност е играл слабо в онзи прочут мач срещу КПР. Но нападателите са на терена, за да вкарват точно тези голове, които променят хода на футболната история. Следват още 4 титли на Англия със Сити и общо 15 трофея. Само едно му се изплъзва - триумфът в Шампионската лига.

През изминалото лято, когато времето му в Манчестър Сити вече беше изтекло, Агуеро избра да се насочи към Барселона. Там трябваше да изпита радостта от партньорството с Лео Меси и на клубно ниво, но не беше писано да се случи. Двамата се разминаха на "Камп Ноу", но поне с националния отбор изживяха незабравими моменти заедно.

Започна се от олимпийското злато в Пекин през 2008 г. и се стигна до Копа Америка, спечелена едва тази година - закъснял, но затова пък още по-сладък триумф. Агуеро и Меси не успяха да спечелят световната титла рамо до рамо, а Кун имаше и друга мечта, да завърши кариерата си в родния Индепендиенте. За съжаление, съдбата му е да напусне любимата игра едва на 33-годишна възраст.

Но поне се оттегля като най-резултатния чужденец на Висшата лига и като човека с най-много голове за един клуб в историята на Премиър лийг. А финалното му попадение падна в Ел Класико срещу колос като Реал Мадрид.

"Не е зле като за последен гол, нали?", подхвърли той към края на прощалната си пресконференция, когато прочутата му усмивка вече се беше завърнала. Това е истинският Серхио Агуеро. И макар че повече няма да го виждаме на терена, той със сигурност ще остане близо до футбола, белязал целия му живот.

 

Материал на webcafe.bg