Арда остави зад гърба си невероятен сезон, в който написа паметна страница от историята си. Ако трябва да сме в крак с актуалните събития от ежедневието, бихме казали, че 2024/25 започна за тях с „евроскептицизъм“, за да завърши всичко с „приемане сред страните, ползващи единната европейска валута“. Всъщност на „Арена Арда“ показаха отлична симбиоза – техническо ръководство, спортен щаб и играчи, за да стане евроквотата за Лигата на конференциите реалност. Още от преди няколко години спортният директор Ивайло Петков започна да конструира състав, в който основна част са родни играчи, до един минали през националните гарнитури. А към тях на ключови позиции имаше чужденци, които в никакъв случай обаче не преминаваха 1/3 от общия брой на играчите. А за да изведе тима до континенталната сцена, бе призван Александър Тунчев, който се справи, макар и от втория опит – бе уволнен миналата пролет, а през лятото върнат на поста.

Началото бе трудно. И отново навя мисли, че това ще е поредната кампания, в която Арда няма да разкрие потенциала си. Защото и в предишни години клубът бе финансово стабилен, отборът правилно селектиран и уж всичко бе наред, но вместо гонене на високи цели имахме на мегдан задоволяване с живуркането. Поражение от Локо Пд на старта и катастрофа при второто излизане далеч от дома – 1:5 от Лудогорец. В тези срещи се видя, че кърджалийци са някак си твърде меки – този проблем си стои и трябва да бъде разрешен, и бързо свеждат глави, когато нещата не се развият по очаквания начин. Постепенно обаче започна стабилизиране, което се дължеше най-вече на стабилната игра на „Арена Арда“ – почти до края на есенния дял на кампанията никой не си тръгна от там с 3 точки, преди по категоричен начин да го стори Лудогорец (б.а. – през пролетта стадионът бе превзет от Левски). На съоръжението падна главата на треньора на ЦСКА Томислав Стипич, а в края на него щеше да бъде прибран и скалпът на наследника му при армейците Александър Томаш. През есента Арда сякаш се опознаваше сам себе си, търсейки силните си страни и опитвайки да направи така, че те да му дадат предимство пред останалите. Сериозни залитания липсваха, макар че нямаше и големи отскоци. Така тимът зимува на пето място в класирането, като изоставаше на 6 пункта от втория, третия и четвъртия, тогава съответно Ботев Пд, Черно море и Левски.

По време на подготовката обаче кърджалийци свършиха достатъчно работа. И се оказа така, че дори привлеченият в състава национал Серкан Юсеин трябваше в повечето случаи да остава на резервната скамейка. Защото граденият доста време състав вече се бе обиграл и започна да показва, че знае как да постига целта си. Да, тимът не разполага с дълга резервна скамейка, но пък правеше необходимото с общи усилия да пълни пробойните. Затова и не бе рядкост играчи да бъдат преквалифицирани. А треньорът Александър Тунчев направи нещо, което даде големи дивиденти – заедно на терена да бъдат двамата му централни нападатели Чинонсо Офор и Тонислав Йорданов. Като функциите им не се дублираха, а те взаимно се допълваха, играейки един зад друг. 

По-назад тонът задаваха един от капитаните Лъчезар Котев и човекът асистенция в Арда Борислав Цонев, а остротата идваше от националите Станислав Иванов и Светослав Ковачев. Да, в началото отново имаше буксуване, но после се стигна и до… 17-те мига от пролетта – в четири мача отборът вкара толкова голове в мрежите на Берое (4:1), Черно море (4:0), Септември Сф (4:0) и Локо Сф (5:0). И можем да прибегнем и към филма „17 мига от пролетта“, за да обясним как Арда всъщност изигра ролята на шпионина щандартфюрер Макс Ото фон Щирлиц и направи така, че саботира доста други отбори по пътя към Лигата на конференциите. Преди плейофите отборът дори се озова пред Черно море на третото място в класирането. Да, позицията, даваща бронза, не бе удържана. Но пък всичко завърши добре с инфарктната победа с дузпи над ЦСКА в баража. В нея този тим показа израстване. Да – играта не бе на необходимото ниво. Да, изравняването в добавеното време бе повече от щастливо. Да, по обясними причини физическото състояние не бе на ниво. Но в този съдбоносен двубой най-накрая се видя, че този отбор разви характер. И може докрай да се бори за това, което го устройва. В нито един момент кърджалийци не увесиха носове и наведоха глави, което ги охарактеризираше в минали времена, а вместо това наложиха волята си.

Чистата статистика показва, че Арда е най-прогресиралият състав спрямо миналата кампания – и като точки, и като подреждане. Спокойно можем да кажем, че тимът покори своя връх. Но оставането на него няма да бъде лесно, както и надграждането. Ключови футболисти си тръгват и трябва да бъдат заменени по достойнство. Защото Лигата на конференциите ще е предизвикателство, както и новият сезон в Първа лига.

Янаки Димитров, в-к Тема спорт