Подготвящата се за своята пета олимпиада Ивет Лалова разказа за читателите на „Мач Телеграф“ как преминава подготовката й за Токио и какво очаква от представянето си в Стара Загора на европейския отборен шампионат по лека атлетика днес и утре. След интервюто Ивет и нейната половинка Симоне чинно отидоха да се подложат на Ламп тестове и едва след това поеха към хотела в който са настанени.  

- С какво настроение пристигаш в Стара Загора?

- За мен е огромно удоволствие да бъда отново в дома на леката атлетика. Стара Загора за мен винаги се свързва с невероятните емоции от 2015-а, лека атлетика и световни рекорди. Благодаря на всички за тази перфектна организация, която са направили и то във време на пандемия, за да бъде реалност това състезание. Като човек, който е навътре в нещата виждам, че на днешно време всичко се случва много трудно. Това е и причината да съм много щастлива тук. Пожелавам на целия отбор, колкото могат да имат сили да покажат своите моментни възможности и да покажат лични резултати. Дай Боже да спечелим още някоя квота и да бъде една огромна емоция, както за нас атлетите, така и за публиката.

- Пристигаш за този шампионат само с един старт до момента. Каква е причината за това?

- Причината не е много приятна. За моя зла участ се контузих само седмица преди първия си старт в Савона. Получих разтежение на сухожилие. Не знаех колко сериозна е контузията и все пак реших да участвам. Това пренебрегване беше грешка. На бягането в Савона още повече ме дръпна и всички се чудеха, защо и как може да бягам само 23,70 секунди на 200 м. А всъщност аз почни не бягах в това състезание. Тази травма обърна целия ми план. Вместо да направя един силен състезателен сезон, който да завърши с участие в Стара Загора и после на олимпиадата трябваше да лекувам контузията. Досега се борих с нея, но вече съм добре и започвам наново. Хубавото е че не загубих и ден без да тренирам. Просто нямах избор и трябваше да продължавам напред. Все пак 2 години се готвим за тази олимпиада. Ако обаче заради травмата бяха спряла 1 месец може би нямаше да мога да се върна обратно в тази форма. Съжалявам, че нямах възможност да направя повече стартове до Стара Загора.

свързани статии

- Кога все пак планираш стартове преди Токио?

- Сега в Стара Загора и през юли ще имам няколко старта. Тук ще бягам щафета 4 по 100 м и 200 м, а през юли само в любимата ми дисциплина 200 м. На 20-и юли тръгваме за Токио.

- Имаш ли решение вече в Токио само 200 м ли ще бягаш?

- Още не съм решила. Имам квоти и за 100 и 200 м. Ще видя в коя дисциплина съм по-добре. Все пак ми трябват стартове, за да видя къде се намирам. Знам, че откъм издръжливост съм много добре подготвена. Бягах толкова дълги отсечки, че моя треньор Бономи му се прииска в Стара Загора да бягам и 400 м (смее се). За да се измъкна му казах, че ако не дай си Боже нещо стане как ще се прибера до финала на това 400 м (смее се). И там започнаха майтапите, как ще ме носят на ръце, но ще бъда героя, но в това кръга на шегата. Надявам се сезонът ми да бъде успешен.

- Как ти повлия пандемията?

- Честно казано до голяма степен всичко бе доста демотивиращо. Не заради отлагането на игрите и защото вече бяхме работили 1 година, а заради несигурността. Олимпиадата за нас винаги е било едно от най-сигурните неща в живота. Моят живот се разделя на олимпийски цикли. Това, че нещо разклати един от най-стабилните стълбове в нашия живот бе наистина плашещо и демотивиращо. За мен като атлет, който не знае още колко олимпиади му остават това време бе доста трудно, защото знаем, че нещата няма да са същите, но се борим.

- Като четеш какво ви очаква в Токио не те ли хваща страх?

- Не ме е страх. По скоро е разочароващо и съжалявам за младите атлети, за които това ще е първа олимпиада. Просто няма да е това, което познаваме и знаем че ни чака там. Няма да има тази единност. Това веселие и този дух на олимпиадите няма да го има. Плашещо е, че ще има толкова много ограничения и рестрикции, че няма да имаме позволение да се движим както искаме. За мен дори е пълна каша организирането на пътуването ми. Вчера ни отмениха лагера за нашия отбор в Япония. Голяма бъркотия е. Изпратиха ми инфо, че моите PCR тестове трябва да се правят в Рим, а това е само на 600 км от там, където живеем. Изобщо организационно е голяма каша. Не искам да си представя на хората, които го организират, какво им е в момента. Затова си пожелавам малко повече солидарност и здраве на всички!