Дете на бежанци, най-лошият в училище и сензация на терена - това е Златан Ибрахимович. Звездата е сред най-великите във футбола. За последните 15 години печели 13 титли с клубните си отбори, независимо дали играе в Холандия с Аякс, в Италия с Ювентус, Интер или Милан, в Испания с Барселона или във Франция с Пари Сен Жермен. Голмайстор на националния тим на Швеция с 62 попадения за 116 мача. От тази есен играе за Манчестър Юнайтед и там прави фурор, демонстрирайки запомнящ се характер - избухлив, арогантен, гневен. И всичко това се дължи на детството му в гетото...

Златан е роден през 1981 в Малмьо, в семейството на бежанци от Балканите. Баща му е мюсюлманин от Босна и заминава за Швеция през 1977 година. Майка му е католичка от Хърватия и среща бъдещия си съпруг в Скандинавия. Въпреки че успяват да се измъкнат от родните си места, преди да избухне войната в бивша Югославия, Шефик и Юрка не живеят в мир. Баща му е алкохолик и семейството му живее в постоянни скандали и бедност. За малкия Златан домът е мястото, където по-скоро може да те ударят, отколкото да те прегърнат.

Къщата им е в гетото Розенгард (Градината на розите) в Малмьо - пълна противоположност на лъскава Швеция и високия стандарт на живот. Тук се настаняват имигрантските семейства и властва законът на джунглата. Повечето мъже и жени са безработни, а децата израстват на улицата. Родителите на Златан се разделят, когато той е на две години. Първо живее с майка си, а по-късно - с баща си. И тъй като няма пари, измисля как да има това, което иска. 

Започва да краде. При това краде всичко - сладкиши, велосипеди, автомобили - Когато ни трябваше нещо, отивахме в магазина, за да крадем, не да пазаруваме - разказва Златан. - Много обичах да отмъквам велосипеди. Веднъж открадва колелото на пощальона. „Беше страхотно, военно колело" - спомня си нападателят на Манчестър Юнайтед. Друг път открива, че отмъкнатият велосипед, с който искал да минава петте километра от дома си до стадиона, е на треньора му. „Той го прие сравнително добре. Можеше да ме изрита от отбора, но само се засмя.“

Златан се пали по футбола, когато на шест години му подаряват футболни обувки. По цял ден рита с приятели на потъналото в прах игрище в гетото. Тренира различни трикове и удари. А малкото пространство го научава да мисли бързо и да се движи още по-бързо. И също толкова бързо разбира, че футболът е призванието му. - Когато ритахме в Розенгард, прокарвахме топката между краката на съперника и правехме различни трикове - разказва той. - След всеки номер хората ни аплодираха. Всеки от нас се мъчеше да покаже, че има най-силния удар, най-добрата техника и най-откачените движения. Харесваше ми.

Въпреки че през 1994 Швеция завършва трета на световното по футбол, неговите герои са от Бразилия. Изучава техниката на Роналдо и Роналдиньо. Учи се да задържа топката като тях, докато не започва да подминава приятелите си като колчета. - Не гледах мачовете на Швеция, никога не съм ги гледал - разказва Златан. - Обожавах Бразилия, защото бяха различни. Пипаха топката по различен начин. Все едно играеха хокей на трева и я плъзгаха по земята. Това беше магия - нещо съвсем различно от всичко, което бях виждал.

През 90-те Ибрахимович започва да играе за Малмьо. Ученето е последното нещо, което го интересува. „Бях в училището от 33 години, а Златан се нареждаше сред петте най-буйни деца в цялата му история - казва бившата му директорка. Беше най-лошото момче, прототип на дете, което завършва живота си с огромни проблеми. Но как да се държи едно момче, което излиза от гетото и вижда блуза с якичка чак когато отива в гимназията? Когато става на 15, за малко не се отказва от спорта. Започва да работи на пристанището и за пръв път получава пари, изкарани с честен труд. Усещането му харесва и спира тренировките. Треньорът му обаче го убеждава да не загърбва футбола. И да продължава да работи.

Миналото преследва Златан и когато решава да стане професионален футболист, много врати се оказват затворени. Когато рита за Малмьо и е на 17, родителите на един от съотборниците му настояват да бъде изхвърлен от отбора. - Беше трудно да успея като футболист не само заради миналото ми - казва Златан. - Аз също бях много труден. На една тренировка ударих с глава едно момче. Ако можех да върна времето назад, не бих го направил. Но тогава бях гневен млад мъж. Родителите му написаха писмо и искаха да излетя от клуба. Направил съм много глупости, много грешки, но учих от всяка една от тях. Все още греша и се уча. Никой не е съвършен. Но трябваше да разбия много стени, за да стигна, където съм.

Когато става на 18, нещата започват да се променят. Разбира, че футболът може да му даде бъдеще, за което дори не е мечтал. Да го изведе от гетото.  - Когато погледна назад и видя откъде съм тръгнал, си мисля, че никой не би повярвал, че едно момче от Розенгард ще постигне това, което направих аз - казва Ибрахимович. - Че може да стане капитан на националния отбор на Швеция, да стане голмайстор. Никой не вярваше, че имам талант.

Днес е ясно, че в Малмьо не са били прави. Златан минава през най-големите клубове в света - Аякс, Ювентус, Интер, Барселона, Милан, Пари Сен Жермен, Манчестър Юнайтед. Навсякъде оставя запомняща се следа. И не спира да повтаря, че гетото го е направило човека, който е. - Много хора си мислят, че съм имал трудно детство, но не е така. - казва Златан. - Много деца преминават през подобни изпитания. Трябва да се грижиш за себе си, но аз имах приятели, на които можех да разчитам и това беше най-важното. Розенгард ме научи да побеждавам, винаги да искам да съм номер 1.

Росица Стойкова, "7 дни спорт"