Испанският журналист Марти Перарнау (61 г.) беше единственият, който разполагаше с ексклузивен достъп до Байерн по времето на Пеп Гуардиола там (2013/2016 г.). Сега той пуска на пазара нова книга, в която разкрива непознати досега факти от работното битие на Пеп в Мюнхен. Книгата "Немският дневник на Пеп Гуардиола" ще се появи на пазара на 9 ноември с цена от 20 евро. Дни преди това "Билд", цитиран от "7 дни спорт" публикува някои любопитни откъси.

Откриването на Джошуа Кимих

Денят е 10 август 2014 г. В Мюнхен е изключително горещо, но телефонът все пак звъни. Успалият се Манел Естиарте (личен съветник на Гуардиола) вдига, търси го Пеп: "Отиваме на "Алианц Арена", ще те взема след 10 минути!" На стадиона ги чака техническият директор на Байерн Михаел Решке, който отговаря за планирането на състава на баварците. В този ден обаче няма мач на Байерн, а на градския съперник Мюнхен 1860 във Втора бундеслига и Естиарте е повече от учуден. Съперник на Лъвовете е РБ Лайпциг, където играе една от перлите на немския футбол - Джошуа Кимих. 10 дни по-рано той е станал европейски шампион до 19 г. Гуардиола и Естиарте идват точно навреме за началото на мача, който се оказва ужасяващ. Топката се прехвърля само пред двете наказателни полета без никаква тактика, а Кимих играе с нея само 33 пъти. Само седмица по-късно Гуардиола отново се обажда на Естиарте и е невероятно развълнуван: "Манел! В колата съм и ще те взема след 2 минути. Трябва пак да видиш Кимих. Той е истинска граната!" Пеп прави този извод, след като дава шанс на младежа и решава да го гледа втори път. И наистина се впечатлява. Вижда, че Кимих е в състояние да води играта, да дава ритъм и да се включва в нападение. Вижда големия му талант и го иска в отбора си. Най-добре веднага!

Представите на Пеп за отборна култура

В третия си сезон в Мюнхен Гуардиола ограничава достъпа до съблекалнята на външни лица. Приятелите, роднините и ръководителите (с изключение на големите шефове) бяха нежелани. Пеп имаше малко претенции по отношение на дисциплината, но всичко трябваше да се спазва безусловно. Ставаше дума за дисциплина, уважение и професионално поведение (хранене, възстановяване и рехабилитация).
Гуардиола имаше навика да пуска на отбора записи с поведение за пример. Като например радостта на контузения Алаба на трибуните, спринтовете на Шаби Алонсо при контри, след като току-що се е проявил при контра в своята половина, или пък Томас Мюлер, който даже си сваля ръкавицата, за да поздрави Ариен Робен за асистенция. Като цяло Пеп визуализира всичките си цели. Когато отборът се събира за подготовка на клубната база през лятото на 2015 г., навсякъде по стените с червена боя е написана цифрата 4 като символ на целта през предстоящия сезон - четвъртата поредна титла в Бундеслигата. Нещо, което никой отбор преди това не беше постигал, но в крайна сметка се случи. Колкото до дисциплината, тя си личеше даже по боклука, който оставяше отборът в съблекалнята след мач. Когато и последният играч си тръгнеше, на земята можеше да се намери единствено стръкче трева или опаковка от лейкопласт. Иначе всичко се оставяше чисто и подредено. "Не трябва да се смятаме за прекалено велики, когато не се справяме и с малките неща", казва по тази тема Гуардиола.

Тактическите разбори извън съблекалнята

Пеп правеше по 3 разбора преди всеки мач (първия ден по-рано, а другите в навечерието на мача), но никога в съблекалнята, за да не стават нещата прекалено емоционални. Третият разбор се правеше в хотела 2 часа преди мача, тогава ставаха ясни и титулярите. Не липсваха и по няколко мотивиращи приказки. В това отношение пред Гуардиола няма граници, а причината се крие в опита, който е натрупал начело на Барселона. През 2009 г. преди финала в Шампионската лига срещу Манчестър Юн (2:0) той пуска на играчите си да гледат "Гладиатор". А след това те започват мача катастрофално. А веднага след този мач Пеп започва да поставя под съмнение емоционалните речи точно преди мач.

Вдъхновяващата реч през 2015 г.

Ако през март целият треньорски щаб си блъскаше главите кои нападатели и кои халфове да играят, през април този въпрос вече не беше на дневен ред. Просто защото нямаше какво да се избира. Играеха единствените, които са здрави. Статистиката показваше, че има огромно значение дали Рибери и Робен играят едновременно, или не (85% победи срещу 60% победи). Но сега трябваше да се оправя без тях. И затова дръпна знаменита реч на питомците си преди мача с Борусия Д: "Момчета, затънали сме в лайната! Сега е най-важният момент от сезона, а ние сме по-затънали от всякога. Само заедно ще можем да се измъкнем. Момчета, трябва да направим крачка напред. Аз като треньор и вие като отбор." Тази реч е предвестник на една саможертвена победа, която на практика носи поредната титла на баварците. А след това Гуардиола пак започва да говори: "Каквото и да стане по-нататък, тези играчи винаги ще си останат моите герои. Заслужават го заради начина, по който се показаха напук на всичките беди, които се стовариха на главите ни."

Отношенията на Пеп с играчите му

Капитанът Лам и Нойер винаги са държали на него, а той им отвръщаше, като винаги защитаваше най-слабите в отбора. Налице беше истинска любовна афера. Но дали всичко беше мир, любов и палачинки? Естествено, че не! Гуардиола отсвири Марио Манджукич. Двамата бяха готови да отидат заедно на война, но на футболна тема така и не можаха да се разберат. Пеп имаше специално отношение и към Тиаго - отнасяше се с него като към син, а това означаваше, че изисква от халфа повече от всеки друг. В същото време обаче се тормозеше как да събуди изключителните способности на Марио Гьотце, които той така и не показваше, след като заряза Борусия Д заради Байерн. На никой друг играч не бе отделял толкова много време. Включително и на Швайнщайгер, когото натискаше да играе в схема, в която не се чувства добре.

Раздялата с д-р Мюлер-Волфарт

Когато дойде в Мюнхен, Гуардиола завари медицински щаб, който се различаваше радикално от това, на което беше свикнал в Барселона. Там най-ефектният и напреднал медицински екип във футбола работеше на място. За сравнение д-р Мюлер-Волфарт имаше съвсем други разбирания за нещата. Той не смяташе, че е нужно да се появява на клубната база или на мачове, с изключение на Шампионската лига. Затова и помежду им бързо се стигна до конфликт. Ако се върнем към август 2013, тогава Байерн игра с Борусия Д за Суперкупата на Германия. Докторът обяви, че двама от лидерите на баварците - Нойер и Рибери, не са в състояние да играят. Без тях Пеп загуби първия си официален мач в Германия (заради решаващата липса на Нойер). Само 36 часа по-късно обаче и двамата подновиха тренировки все едно никога нищо не им се е случвало. За Пеп това беше шокиращ случай - двама от ключовите му играчи не можеха да играят заради контузии, а на практика още на следващия ден се оказаха здрави.

След първия си сезон в Байерн Гуардиола каза на шефовете си, че иска да има на разположение лекар на клубната база и при гостуванията на отбора. Не искаше уволнението на Мюлер-Волфарт, а само той да прати свой доверен лекар, който да е на разположение непрекъснато. Решението по този въпрос беше протакано дълго, преди през януари 2015 г. на мястото на баща си да се появи д-р Килиан Мюлер-Волфарт. През пролетта на 2015 г. се стигна до серия травми. Някои бяха мускулни, други на кости и връзки. Общото между всичките е, че лечението траеше повече от всички предварителни прогнози. Негативният пример е Франк Рибери, който трябваше да отсъства 3-4 дни, а окапа за 8 месеца. И в един момент шефът Карл-Хайнц Румениге изпусна нервите си. Той влезе в съблекалнята след 1:3 срещу Порто в Шампионската лига и ръмжеше срещу дългите срокове за лечение на контузените. Румениге не нападна лично Мюлер-Волфарт (който присъстваше на място в Португалия), а всички лекари и физиотерапевти. Избликът трая няма и 10 секунди. След това се намеси Гуардиола, който призова за спокойствие и прати футболистите под душовете. На другия ден Мюлер-Волфарт подаде оставка от името на целия си екип. Но не директно в Байерн, а през вестниците.

Цялата тази история обаче удари най-вече по Гуардиола, който остана без доктор в най-важната част от сезона, въпреки че положението в клубния лазарет беше критично. В един момент в Байерн имаха на разположение само 12 полеви играчи. И то без доктор!