Бившият халф на Левски Дарко Тасевски направи признание за прочутата Казанска афера, коствала на сините загуба с 0:2 във вечното дерби с ЦСКА на 20 септември 2009 г. и брутални подигравки години наред след това.

Както е известно, точно преди голямото дерби на родния футбол, в централата на Левски пристига факс. В него се съобщава, че набиращият скорост по онова време в Евлопа  Рубин Казан желае да привлече четирима от най-добрите футболисти на сините срещу многомилионна сума.

Уловката е, че руският клуб настоява трансферите да се осъществят незабавно – уж, за да може да регистрира играчите за двубоя от Шампионската лига срещу Интер на 29 септември. Новината хвърля ръководството на Левски в екстаз.

Само месец по-рано отборът е отпаднал от турнира на богатите след плейоф с Дебрецен, а въпреки класирането си в групите на Лига Европа, се носят слухове за финансов колапс в клуба.

Тогавашният собственик Тодор Батков решава да предприеме действия и изпраща Дарко Тасевски, Живко Миланов, Зе Соарес и Юсуф Рабех със самолет за Москва. Заедно с тях пътуват Константин Баждеков и футболният агент Николай Жейнов.

Оказва се, че офертата е измислица, а Левски логично губи мача без асовете си и търпи шеги и до днес.

Ако вземете четирима от титулярите на Левски сега, ще стане същото като тогава. Още като получихме онези договори, нещо ми се видя гнило. Пак си викаш – айде, какви заплати, по 80 000 долара! Добри сме, ама чак толкова… нещо не е наред. 80 000 долара по онова време…. Бях играл в Украйна и разбирах какво се говори на руски, та още от чакането ми се видя съмнително.

Посрещнаха ни някакви хора по джапанки и чехли, с черни G-класи. Все бързаха, все едно ще ни вземе някой друг. – „Сега почивате, утре сте на прегледи.“ Ние тогава бяхме млади – на по 23-24 години. Отиваш в Москва и да не излезеш вечерта да се позабавляваш си е направо престъпление. Обаче си казахме: „Момчета, да минат първо прегледите, пък после ще празнуваме.“ Починахме си и легнахме.

На сутринта ни чакаше една атрактивна мадама. Чувам я как говори по телефона: „Довечера в кое заведение сме, запазете сепарето.“ Питам я: „Извинявай, ти каква си в отбора – директор, адвокат?“ А тя: „Какъв отбор? Казаха ми да ви взема от хотела, да ви поразкарам из града и да ви закарам в клиниката.“

Когато правиш футболни изследвания, отиваш в специализирана клиника. Отиваме в някаква клиника, чакахме на опашка, дадохме кръв и урина. Всичко беше наред с изследванията, върнахме се в хотела. Казаха ни: „Сега ще дойдат представители на „Рубин“, чакайте тук.“ Чакахме, чакахме – никой не дойде.

На следващия ден разбрахме, че всичко е било измама. Търсихме полет, но нямаше – чак на следващия ден. По време на мача бяхме във въздуха. Кацнахме и разбрахме, че сме загубили с 0:2.“ – разказа Дарко Тасевски в подкаста „Код Спорт“.