Италианската Серия „А” ще започне отново в събота. Местните тимове изкараха един полусезон на приливи и отливи и сега е интересно как ще завърши първенството. Клубовете имаха много кратка почивка през зимата, в която да направят равносметка на свършената работа и предстоящите предизвикателства. Тук ще обърнем специално внимание на петте теми, които най-много вълнуват, както феновете на Апенитите, така и тези които просто обичат италианския футбол.

Бъдещето

Наскоро Масимилиано Алегри изрази мнение, че треньорите израстват в професията си, само когато сменят работата и опитват нови неща. Неговата гневна реакция след загубата от Милан за Суперкупата, когато нападана футболистите си с думите: „Трябва да им бия по един шут в г*за”, бе индикация, че ако човек седи прекалено дълго на едно и също място рискува да се изхаби. Именно онзи изблик на Алегри стартира спекулациите, че след края на сезона той ще потърси късмета си другаде. Семената на съмнението се посяват в медиите след всяка загуба на Ювентус, но пък рядко в информациите около бъдещето на Алегри има някаква истина. Напоследък се говори, че начинът, по който той се провали в последния си, четвърти сезон в Милан, продължава да го тормози и треньорът е силно притеснен да не му се случи същото нещо в Торино. Фактите обаче сочат друго. По онова време собствениците на Милан бяха наложили много сурова политика. Те искаха да видят колко могат да съкратят бюджета преди клубът да стане неконкурентоспособен. Тогава шефовете прекалиха. Ювентус, от своя страна, гледа да надгражда всяка година. „Бианконерите” счупиха трансферния рекорд в Серия „А” и продължават да градят отбор за бъдещето. Разбира се, човек може да си представи как Алегри оставя тима, ако успее да го изведе до безпрецедентната шеста поредна титла, или спечели Шампионска лига. Той ще е изпълнил всичките си мечти в Юве. Тревата от другата страна на оградата обаче не винаги е по-зелена. Затова и не е ясно дали, ако реши да напусне след края не сезона, това ще бъде положително за неговото лично развитие като треньор. През лятото Алегри каза на Пол Погба: „Бъди наясно, че като си тръгваш, напускаш един от най-добрите отбори в света”. Това обаче ще важи в пълна сила и за него.

Милано

Трудно е да видим провал на Рома или Наполи, дори и отборите да останат без участващите на Купата на африканските нации Мохамед Салах и Калиду Кулибали. Със сигурност липсата им ще се отрази на представянето на техните тимове, но няма да е фатална. Милан обаче е отборът, който може да се възползва от този факт. Ако „росонерите” спечелят предстоящия им мач, то те със сигурност ще се качат на подиума. В момента ентусиазмът в Милан е голям. Първият трофей в кариерата на Винченцо Монтела е първи и за „червено-черните” в последните пет години. Успехът над Ювентус, който бе втори този сезон, е наградата за добрата работа на „росонерите”. Той доказа, че миланският гранд е на правилния път. При Интер ситуацията е малко по-различна. През лятото собствениците на тима хвърлиха 120 милиона евро за нови играчи. Очаква се тези дни халфът на Аталанта Роберто Галиардини да акостира в клуба срещу 28 млн. Отборът се намира в трудна позиция, но спечели последните си три мача през 2016-та, като в тях не допусна попадение. Мауро Икарди пък е голмайстор на първенството. Интер не участва в евротурнирите и има повече време от лидерите в класирането за почивка, планиране на тактиката и възстановяване на играчите. За момента обаче изглежда, че Милан ще влезе в Топ 3.

Аталанта

Отборът ще има много трудности, особено като се има предвид, че Галиардини напуска в посока Интер, а Франк Кеси заминава с Кот д'Ивоар за Купата на африканските нации. Така Джанпиеро Гасперини остава без основната си двойка полузащитници. Звездата в отбрана Матия Калдара пък е съгласен да премине в Ювентус, но това ще стане чак през 2018-та. За него и Галиардини клубът ще получи 48 милиона евро. Ако Кеси реши да си тръгне ще вкара още 35 млн. в касата на Аталанта. По този начин тимът ще събере повече пари от продажбата на тези трима играчи, отколкото събра през цялата минала година. Никога до момента такова нещо не се е случвало в историята на „синьо-черните”. „Мога да променя историята на Аталанта”, каза преди време собственика на клуба Антонио Перкаси. Той не преувеличава. Част от парите ще бъдат инвестирани в страхотната школа на клуба, и дори може да останат средства за откупуването на стадион „Атлети Адзури д'Италия” от съда.

Златно поколение

Изглежда, че клубната политика в Италия взима правилен завой. Може би след примера на Сасуоло все повече и повече отбори се доверяват на местни таланти. Аталанта и Милан пожънаха успех. Торино също. В момента Серия „А” е пълна с невероятни футболисти на всякакви позиции – от Джанлуиджи Донарума на вратата, до Матия Калдара, Алесио Романьоли и Даниеле Ругани в защита, през Мануел Локатели, Галиардини, Доменико Берарди и Фредерико Бернадески в халфовата линия, чак до Андреа Белоти в нападение. Последните двама, специално, вдигнаха летвата много високо. Младоците станаха толкова познати имена в страната, че Верати и Инсиние вече изглеждат, като ветерани. Да не говорим, че вече има момчета, които създават впечатление, че дори Донарума е стар. Ювентус пусна в игра 16-годишният Мойс Кийн. Същото важи и за Дженоа, които гласуваха доверие на Пиетро Пелегри.

Краят на приказката

След като отборът влезе в елита през 2013-та, той се развиваше с всяка изминала година. Сега обаче е трудно да си представим как Сасуоло ще подобри представянето си от миналия сезон, когато завърши шести и се класира за евротурнирите – за първи път в историята си. В момента тимът се намира на 16-то място. Отборът на Еузебио ди Франческо е в серия от три поредни загуби и това притеснява феновете. Сгъстената програма влияе негативно, както и многото контузени. Със сигурност работата на Ди Франческо в клуба не е приключила. Сасуоло е аут от Лига Европа, а звездата Берарди се завърна в игра. Очаква се скоро тимът да започне да печели мачовете си и да се изкачи в класирането.

Джеймс Хорнкасъл ESPNFC.us, превод на Бойко Димитров, в-к "Телеграф"