Изпълнителният директор на ЦСКА Пламен Марков говори дълго относно плановете на клуба за реконструкция на „Армията”, както и за състоянието на българския футбол. Той застана пред медиите по време на сбирката във Военния клуб, организирана по повод 30-годишнината от полуфиналните мачове с Барселона за КНК и 10-годишнината от основаването на сдружение „Червени сърца”.

Г-н Марков, една от основните теми, свързани с ЦСКА, е построяването на новия стадион. Какво още може да се разкрие, кога ще стартира евентуалното строителство?
- В момента се работи по бъдещ проект, свързан с основната реконструкция на „Българска армия”. По такъв проект работят няколко архитекти, но първо трябва да бъде одобрен най-подходящият от тях. След това избраният проект ще бъде внесен и ще трябва по законовия ред да бъде одобряван от различните институции. Това е процедура, която трае дълъг период от време и не зависи от ръководството на ЦСКА, а от времето, определено по закон. 

А кога ще бъде готов проектът на ЦСКА? От ваша страна кога ще приключат нещата?
- Ние недвусмислено сме дали заявка за реновирането на стадиона. Показали сме нашето желание като такава процедура, взети са всички мерки, така че да се стигне до гласуване на Министерския съвет, което вече беше направено. Оттук насетне трябва да се заредим с търпение във времето, за да може цялата процедура да мине и към края на пролетта евентуално да се пристъпи към строителни дейности. 

Може ли да внесете повече яснота защо законово трябваше да се създаде това общо дружество, с което Министерският съвет да позволи реконструкция на „Армията”? 
- Знаете, че „Армията” и Панчарево са собственост на държавата и в частност на Министерството на спорта. По тази причина държавата трябваше да влезе в съучастие с ЦСКА, за да се осъществи законно това строителство. 

Не изпитвате ли известна носталгия, че вече само като спомени се отбелязват постижения като 30 години от полуфинала за КНК срещу Барселона? Реалността е по-различна от това, което беше ЦСКА...
- Въпросът е доста интересен и споделям това мнение. За голямо съжаление честваме значими, но отминали събития. Но би трябвало да ви прави впечатление, че преди няколко години бяхме на прага на изчезването. Клубът беше обявен в несъстоятелност. Благодарение на нашите собственици, които вложиха огромна сума, в момента ЦСКА е без финансови задължения и участва в елитното първенство. Тези неща са важни. Естествено, всички желаем да виждаме ЦСКА да е водещ в българския футбол. Ние правим последователни стъпки в тази посока. Затова започваме реконструкция на стадиона, а и създаваме база в Панчарево. Трябва да се положи здрава основа за по-нататъшното развитие на клуба и отбора. Не можем да развиваме професионален клуб, без да имаме добър стадион и база. Няма как да отидем да играем в Шампионската лига, а да нямаме стадион. Така че стъпка по стъпка изграждаме клуба. Нека бъдем малко по-търпеливи. Дано, след като се случи всичко това, за което говорим, ЦСКА един ден да се върне на върха и да е основен фактор на международната сцена. 

А как ще коментирате това, което се случи по върховете на българския футбол?
- Мнението си съм го казал още преди 7-8 години. Критикувал съм много аргументирано това ръководство и предвиждах, че ще се стигне до лош край. За съжаление се оказах добър пророк и събитията се случиха. Надявах се във времето да греша, да съм видял процесите по неправилен начин. Но реалностите са такива. Ще ви кажа и нещо друго. На последния конгрес бях делегат на ЦСКА и си тръгнах изключително разочарован. Над 80% от делегатите на конгреса не само че не ги познавам, но и не съм ги виждал. А аз съм на най-високото ниво в българския футбол от 1975 година. Никой от колегите, които присъстваха, не повдигна въпроса как развиваме футбола и как ще го правим в бъдеще. Това беше достатъчно ясно доказателство, че делегатите са дошли да гласуват за своя фаворит, който на повечето от тях беше предварително посочен и определен. Практически никой не се интересува от развитието на българския футбол. Аз се убедих, че хората в българския футбол нямат нужда от никаква промяна и това се видя на последния конгрес. Ако искаме нещо положително, трябва да коригираме управлението си и да вземем мерки в организационно, дисциплинарно и спортно-техническо отношение. Не можем да се сравняваме с великите футболни нации. Нямаме този икономически потенциал, за да предлагаме същите финансови условия. Единственото, по което сме сравними, са децата на по 7-8 години. Те по никакъв начин не са по-различни от тези в другите страни. Ако желаем някаква промяна, трябва да започнем от тях - да се работи по методически издържан начин. А това липсва в нашите школи. Аз имам усещането, че нашите школи работят с методика отпреди 30-40 години. Трябва да създадем и условия за децата като терени. Ако се бяха взели мерки преди няколко години, сега щяхме да сме по-добре, но... 

Има ли екип или човек, когото като клуб бихте подкрепили на следващия Изпълком? Кой може да оправи футбола? Нека си говорим с имена и конкретика. 
- Прекалено рано е. Освен това е важно и какво ще бъде участието на държавата. Държавата е много сериозен фактор в развитието на спорта и в частност на футбола. Виждаме в какво състояние са стадионите, от които голяма част са държавна и общинска собственост. Не мисля, че с подобни съоръжения можем да правим футбол от европейско ниво. Идеята да съучастваме в организиране на голям форум е много добра. Но държавата трябва да отдели доста сериозен финансов ресурс, за да се построят подходящите стадиони за такова първенство.