свързани статии

Следващите 24 часа минават бавно, а в нас продължава да живее надеждата, че ще разбулим мистерията около Джо Диксън. Вторник е. Около 19:10 местно време. Закъсняваме. Мачът е започнал преди 10 минути, но ние вече сме направили неуспешен опит да открием някоиго на адреса на клуба и сме прекарали близо час в типичното английско задръстване.

За жалост перипетиите ни продължават. Оказва се, че на „Уитшии?ф Парк“ не са чували за картово плащане. Билети се продават само срещу пари в брои?. Цената е 10 паунда. Близо 25 лева, за да гледаме приятелски мач между отбори от 7-а дивизия. Целта оправдава средствата, но лелката, която е облечена в екип на Стеи?нс Таун, е непреклонна. Не се трогва от обясненията, че идваме отдалеч и каква е целта на визитата ни. Упътва ни къде има банкомат.

15 минути по-късно все пак сме на трибуните. Анабел, както се казва билетопродавачката, не е словоохотлива. Казва, че идва само за мачове и работи на доброволни начала (тоест безплатно) и не познава никоиго. На трибуните се запознавам с Хари, Йън, Майк и Елиът. Идват от северозападен Лондон (това са 50 километра и в час пик е поне 2 часа). На въпроса за Джо Диксън повдигат рамене. Не са го чували, но му пожелават успех в България.

Почти същото чуваме от Мат, Джош и Оливър, които са мъже прехвърлили 40-те и споделят, че повече от 30 години не изпускат мач на Стейнс Таун. За собственика обаче не знаят нищо и не ги интересува. „Ние не сме Челси, за да мислим за Абрамович. В тези отбори името на собственика не е важно“, споделят те.

Отчаянието е напът да ни сломи, когато решаваме да заговорим един от стюардите. Започваме с това дали е разрешено да се пуши. Да! Ех, и такива стадиони имало все още в Англия. Андрю работи на този стадион вече 12-13 години, но и тои? е на доброволни начала. „Да, знам кои? е. Но не го познавам. Знам, че живее в САЩ. Оттам управлява бизнеса си. Поради пандемията в последната година не е идвал тук, но всичко в клуба е наред“, разкри той.

Имаме напредък. Със следващите опити обаче удряме на камък. Мачът свърши. Стейнс Таун (в жълто-синьо) загуби с 1:4 от Хароу (в червено) (Джо, стягай ги), но дали поради това, или защото се представих като журналист от България, нито футболисти, нито треньори пожелаха да разговарят. Погледът ми бе привлечен от човек, който през цялото време записваше нещо.

„Журналист е“, помислих си и реших, че това ще е моят извор на информация. Приближих го. Оказа се, че е статистикът (!) на отбора гост и категорично отказа да говори. Но аз бях загубил дар слово, когато разбрах, че отбор от 7-а дивизия в Англия разполага с анализатор, какъвто нямат половината отбори в родния ни елит.

Е, Джо Диксън продължи да е мистерия, но поне идва от държава, където знаят, че футболът е продукт и го продават успешно (от този мач те прибраха поне 10 бона с оглед на билетите и неспирните опашки пред бара, сандвичарницата и феншопа)... И си имат козирка, и тоалетни, и осветление...

Явор Пиргов, "Тема:Спорт"