Българският треньор Саид Ибраимов продължава да чупи рекорди в първенството на Казахстан, след като стана шампион на бившата съветска република за седми път. По този показател той без всякаква конкуренция е номер 1 сред българските футболни специалисти.

Той беше първи помощник на младия наставник Григорий Бабаян, с когото оформят чудесен тандем. Шест от шампионските титли са постигнати с отбора на Астана, а една с този на Тобол (Костанай). 

Ибраимов говори в интервю за БТА за емоциите в Казахстан, но също така не пропусна да коментира и състоянието на любимия си Левски.

"Трудно се става шампион. Всяка една титла – дали е за първи или седми път, е много дълъг процес, период от време с положен много труд от страшно много хора. Накрая се вижда трофея, но участващите в такива процеси, са наясно с колко лишения, с колко усилия и под какво напрежение се минава, за да се спечели титла, започва Ибраимов.

И докато Астана е гранд в тази страна, то шампионското отличие с Тобол през 2021-а година се прие като истинска сензация.

"Има едно такова мнение, че се гледа класирането накрая, независимо от името, от историята. В края на краищата шампион става този отбор, който завърши на 1-о място и който е заслужил. Спомням си и седемте титли в Казахстан, а при всяка от тях емоцията е коренно различна. Наистина има значение все пак с отбор като Тобол е много по-трудно да се стигне до този трофей, отколкото с грандове, които са минали вече през такова напрежение, изпитали са го на гърба си и имат възможността за по-добра организация, за по-добра селекция на футболисти. И най-вече самото приемане като гранд дава едно предимство спрямо другите отбори".

Саид Ибраимов в момента остана един от двамата български треньори, които през този сезон работиха в Казахстан заедно с Николай Костов. И сякаш този шампионат остана малко извън вниманието в България, докато преди беше постоянно във фокуса на медиите и феновете.

"В интерес на истината трябва да започна с думичките "за съжаление", защото е нормално интересът да спадне. През 2018-а година ние бяхме 14 български треньори в Казахстан. За съжаление, вече не е така. Причините ги знаят хората, които избират кого да назначат. Но факт е, че бяхме 14 българи, а сега бройката падна до минимум и това не говори добре. А по отношение на нивото на първенството, както навсякъде с оглед на това, което се случи с човечеството през последните 2-3 години, а сега и тази война, определено дава отражение на финансите. Но тази година нивото на казахстанския футбол е по-ниско в сравнение с това, което беше във времето назад".

Титлата тази година изглеждаше почти загубена, когато Астана призова Григорий Бабаян и българския му помощник. Те смениха сръбския треньор Сърджан Благоевич и само за шест мача успяха да обърнат хода на шампионата и да триумфират.

"Искам да отворя една скоба и да благодаря на човека, който ме покани, най-вече за доверието и ме извика в екипа си – Григорий Бабаян. Това е един млад специалист, за когото мога да говоря много. Бъдещето е пред него, аз съм убеден. Наистина в много труден момент се захванахме. И трябва да положиш максимум усилия, за да не допуснеш грешка. Но нищо не зависи от тебе, защото има отбор, който води с 5 точки. И дефакто ти си зависим от грешките на другия. Трябва да си безгрешен. Но благодарение на съдбата, а и на свършената работа, намери се общ език, и затова кратко време се случи това. Може би 95 % от футболистите на Астана за първи път станаха шампиони на Казахстан".

"Когато аз пристигнах в Казахстан, Актобе водеше с пет точки пред Астана и оставаха 6 мача до края. В това кратко време трябва да си реалист. Да, един положителен момент за нас беше една пауза заради националните отбори. И това ни даде възможност поне две седмици да поработим с отбора. Защото за кратък период не може да се правят генерални промени, а просто ти трябва време, за да намериш начин как да извлечеш максимума от тези футболисти. И в крайна сметка щом така се случиха нещата, че Астана завърши на 1-о място, значи сме успели с плана си. Аз не съм привърженик да се коментира работата на предишния треньор. Но е факт, че щом се уволнява в такъв период, нещата не са били добре. Естествено, най-вече се намесваш в психологически план. И един принцип на работа – да се разбере, че има ясни правила в тренировъчния процес. Това е основното. Актобе също бяха под напрежение, още като се върна Григорий Бабаян. Защото това е човек, който е участвал в изграждането на отбора, който спечели всички шампионски титли с този тим. И може да понесе това напрежение, а и самият той обича да работи под натиск".

Договорът в Астана за бившия защитник на Монтана, Нефтохимик и Левски приключи, но след спечелена титла е логично да има нов такъв.

"Вижте, цялата ситуация се разви изключително бързо. Никой не очакваше, че ще имат проблеми и ще се стигне до мое връщане в онзи момент. Но ситуацията го наложи и бях поканен да участвам в този екип. Оттук нататък нешата опират до разговори и до желание от двете страни. Но на този етап аз лично за себе си не съм взел решение. Времето ще покаже.

"Наградата, медала и купата – за мене остават на втори план. За мене е по-важно да се чувствам удовлетворен. И че съм част от екип от много хора, а и съм съм бил полезен с труда си. Това е мотото в моя професионален път. Няма по-голяма награда от това признание. Но усещам, че съм готов за още много предизвикателства. Тази емоция ме държи, гладен съм за още успехи. Винаги съм искал да бъда там, където ще бъда полезен и ще се радвам на футбола".

"Астана в последно време се превърна във флагман в казахстанския футбол. Но аз знам и познавам хората, които са начело на клуба. Григорий Бабаян е млад, но много знаещ. И да не пропусна още един човек – Саян Хамитджанов, който се е доказал през годините като най-успешния ръководител в казахстанския футбол".

Ибраимов вече почти месец е в България, но няма нужда от почивка и веднага използва случая да гледа мачове от всякакво ниво. Той никога не е крил и пристрастията си към Левски. И казва, че дори и да не работи в Левски, е голям фен на Левски.

"Не пропускам български мачове. Независимо кой играе и независимо къде съм. С часовата разлика в Казахстан до 4.00, 5.00 сутринта съм гледал мачове. Като се прибрах, дори и от юношеските първенства гледам. За съжаление за Левски сега мога да говоря като привърженик. Нереално и неприемливо, че отбор като Левски с треньор като Станимир Стоилов ще има такъв период от седем мача без победа. Обяснение няма, още повече в българското първенство и с такава публика зад гърба си. И след това силно игрово поведение, което демонстрира отборът през пролетта – не знам каква е причината, но аз не мога да приема, че това е реално. Но за съжаление е факт".

Но Левски стартира в първенството силно, с доста положителни резултати, елиминира и гръцкия гранд ПАОК в Европа. Дали това добро начало не е заблудило обществеността и хората в клуба, е следващият въпрос?

"Ако го разглеждаме като лоша шега и заблуда, това не говори добре нито за треньорското ръководство, нито за играчите. Защото този отбор е напрактика нов отбор. Станимир Стоилов е работил много малко време, за да говорим така. Да, Левски изигра пролетта много успешно, много хубаво, даже беше най-добре представящият се отбор в шампионата. Аз не мисля, че това е причината. Познавам Станимир Стоилов много добре и съм убеден, че той не би допуснал това да се случи. Защо е така, не мога да ви кажа, не съм вътре. Но аз лично бях убеден и се надявах, че с оглед на мачовете през пролетта, Левски ще бъде отборът, който ще поставя под напрежение доминанта в последните 11 години в българското първенство – Лудогорец.

Аз не мога да го приема, че това се е случило. Аз съм фен, а и с хората там съм работил. Да се надяваме, че в най-скоро време това нещо ще се преодолее. Защото във футбола единствения начин да се излезе от таково положение са победите. До края на годината остават два мача с един достоен противник. Ако Левски повтори игрите си от пролетта, точно срещу Лудогорец, мисля че ще покаже, че тази лоша серия е едно временно явление, случващо се на много отбори. За нас не е приемливо, не ни харесва, но се случва. Свикнали сме да се придържаме към клиширани изрази, че когато отборът не върви, треньорът е виновен. Напротив. В България се използва много думата „виновен“, но когато няма добър резултат, не бива да се търси вина, все пак не се е извършило престъпление. Подходящата думичка е отговорност. И за добрите резултатите, и за лошите, отговорни са треньорите и футболистите. Това са хората с пряко действие лицата на един клуб и от тях зависи развитието или липсата на такова на клуба.

Но около Левски от много време има доста проблеми, спекулации извън терена – информации за дългове, евентуална смяна на собствеността. Много хора определят подобна картина като трудна обстановка за работа, а вероятно и влияе на резултатите на терена.

"Категорично заявявам, че отговорните хора за тези резултати са треньорското ръководство и футболистите. Всички тези проблеми съществуват реално. Дори в последната седмица се случиха събития, които за мене са неприемливи и недопустими. Водещи фигури в управлението на Левски се изказаха по начин, който не приемам. Не така се изразява мнение. Още повече за хора, които една година работят заедно, партньори са и в този тежък момент за Левски са си подали ръка заедно да подобрят условията. Но не съм наясно с всички тези детайли за финансовото състояние и няма как да бъда. До колкото имам информация, едно от основните желания на Станимир Стоилов да се плащат редовно заплатите на футболисти и служители, на този етап е факт. Затова не мисля, че проблемите са оказали толкова силно влияние за да стигнем до там, че отборът на Левски да стигне до там, че седем мача да не се поздрави с успех.

"Не искам да ангажирам никой с моето мнение, но на базата на опита ми във футбола, е категорично. Това са единствените хора, които допринасят, и само те могат да повлияят да се измъкне отбора от това състояние.

На въпрос каква е прогнозата му за "сините" за пролетния дял от шампионата, Ибраимов заяви: "Когато си привърженик на някой отбор, а още повече там има хора, с които си работил, прогнозата е позитивна и положителна. Но аз също бях убеден, че през есента ще бъде онзи отбор, който ще постави под напрежение Лудогорец. За съжаление Левски не можа да се възползва от това, че Лудогорец играе в Европа и загуби неочаквано доста точки. А можеше да се доближи или дори да има предимство. Дано феновете да видят същата такава пролет, каквато беше през тази година и да намери своето място, което подхожда и отговаря на името на Левски".

"И тази година имаше мнения, едва ли не нападки, че Лудогорец печели титлите си по недостоен начин. Лудогорец не е онзи отбор от годините назад. Но все още се вижда, че отборите, които могат да го поставят под напрежение – Левски и ЦСКА може би не са стигнали това ниво, за да го детронират. Аз мисля, че Лудогорец все още има малко предимство, колкото и да е колеблив отбора. Защото за първи път губят толкова много точки, особено на свой терен. Те са последният шампион, те си остават моя фаворит за още една титла".

Ибраимов призова за пълна подкрепа и към хората, които работят в националния отбор, но предпочита да запази спокойствие след четирите победи.

"Гледал съм и четирите мача с новия треньор. Винаги ще има доволни и недоволни. Но трябва да се доверим на хората, които са го избрали. Да, наистина мачовете не са срещу водещи европейски отбори. Аз не мисля, че кипърският отбор е по-добър от нашия. Има тенденция за подмладяване. Щом приемаме, че националният отбор е върха на пирамидата, трябва да подкрепяме и треньора, и футболистите. На всеки е ясно, че нямаме и не можем да имаме през 2-3 години онези поколения, които постигнаха успеха от 1994-а година. Ние сме малка държава. Не бива да се бърза с негативните коментари. Пожелавам успех на новия треньор и дано направим скоро една крачка напред. Вярвам, че ще дойде времето, в което българският национален отбор ще ни радва. Не бива да пренебрегваме отбора на Люксембург, защото това е една държава, която се развива. Люксембург днес няма нищо общо с Люксембург преди 10 години, видяхте през второто полувреме".