Наско Сираков би трябвало добре да си е направил сметка какво има, какво би могъл да притежава и как евентуално да го придобие, за да може да финишира сезона с шампионската титла на България като собственик на Левски. Отказът му да постави клуба в кошницата с други такива като част от сателитна система е окей.

По тази тема ще вметнем само, че при първите преговори преди няколко години шефът, който по негови думи бе само пазител на акциите, опцията за влизане в семейството на Sport Republic бе същата. Тоест тогава Сираков искаше сделка при същите перспективи, а сега вече като собственик (ай, сиктир!) това със сателитната система не бе добро предизвикателство.

свързани статии

Така или иначе всичко свърши и от дистанцията на времето се оказва, че тази компания майка изобщо не е търсеният следващ собственик.

Самият Сираков изстреля словесно онова за другата орбита, явно смятайки, че Драган Шолак ще изсипе една торба с пари да покрие дълговете, да задвижи и финансира проекта за нов стадион и не на последно място да направи Левски конкурентен за първото място. Което също става с много пари, както за селекция, така и с повишаване на заплатите поне двойно.

Най-близкият пример с Гьозтепе обаче показва, че Sport Republic изобщо не са по изваждането. Тимът на Станимир Стоилов е на последните места по бюджет в Турция, останалите като Саутхемптън и Валансиен също са някъде надолу и хипотетично Левски нямаше да е конкурентен като бюджет на Лудогорец и вече на ЦСКА. И като справка – досега компанията никъде не е финансирала изграждане на нов стадион. Не че Сираков за 5 години е забил повече от един пирон….

Четете целия материал на Желю Станков в съботно-неделния брой на вестник „Тема Спорт“