Още преди началото на Евро 2012 потърсих изненадата в прогнозите си и заложих на финал между Италия и Франция. Двете страни се разминаха на четвъртфиналите и на теория могат да играят в мача за титлата. Както го сториха през 2006 година.

Аналогиите със световното първенство преди шест години са налице. На шампионата на планетата в Германия жребият бе перфектен за мечтания финал: домакините срещу световния първенец Бразилия. Повторение на финала от 2002 година. Но тогава празникът бе развален от Италия и Франция. "Адзурите" елиминираха Бундестима, а "петлите" - горещият южноамерикански тим.

Сега в ролята на "горещ" отбор влиза Испания - европейският и световен шампион. Безспорният №1 през последните четири години, който накара романтиците във футбола да забравят за "кариоките". Ла Фурия играе технично, красиво, нападателно. И много по-грамотно в тактическо отношение от Селесао. На пътя на "горещите" излиза... Франция. Колко познато.

Ако има отбор, който е наясно как да неутрализира както Бразилия, така и Испания на големи футболни форуми, това е точно Франция. "Трикольорите" имат три победи и едно равенство в мачовете си срещу иберийците на световни и европейски първенства, при голова разлика 8:2.

Срещу Бразилия французите стъпват накриво през 1958 година, губейки с 2:5 на Мондиала в Швеция. След това двата тима се срещат още три пъти на световни първенства. Сълзите остават в страната на кафето. Головата разлика в тези три мача е 5:1 за европейците.

В същото време Италия и Германия отново могат да мерят сили, ако достигнат до полуфиналите на Евро 2012. Мечтаният от мнозина финал между германци и испанци (евентуално повторение на мача за титлата на Евро 2008) е твърде вероятен, но дали така мислят момчетата на Прандели и Блан?

Срещу Испания на Иниеста, Шави, Чаби Алонсо и Давид Силва се играе трудно, защото не контролираш топката. Но на това европейско първенство испанците показаха, че се пропукват твърде често в защита, а нападението им работеше само срещу "туристите" от Ирландия.

Лишени от услугите на опитния Пуйол в отбрана, както на машината за голове Давид Вия, Испания има защита, която допуска груби грешки и атака, която е лишена от опасно острие. Фернандо Торес носи повече съмнения, отколкото сигурност. И невероятната халфова линия едва ли ще успее да запълни дупките срещу балансиран отбор като Франция. Ще се разчита на индивидуални проблясъци на халфовете, както и на феноменалния страж Икер Касияс.

В последните месеци французите са може би един от най-силните отбори в света по отношение на контраатаката. Добър вратар, стабилна защита, бързи крила и средна линия с въображение. А с нападател като Бензема отборът придобива завършен вид. И умее да наказва противник, който се главозамайва с постоянни атаки. Освен това французите могат да пресират и да задържат топката продължително време. Не е за пренебрегване гладът за успехи в редиците им.

За Испания двубоят срещу Франция е труден по две причини - негативните резултати в исторически план и тежкото бреме да носиш короната. Всеки, който е практикувал някакъв спорт дори на аматьорско ниво знае, че когато излезеш срещу "абонат", можеш да го победиш дори да не играеш толкова добре.

Не съм голям почитател на съновниците, но в някои от тях пише, че ако сънуваш петел да кукурига, значи някой ще те предаде. Възможно ли е "галският петел" да изкукурига величествено в събота и Испания да предаде властта и своите почитатели?  Ако има отбор, който може да превърне в реалност този сценарий, това е точно Франция.


Друми Георгиев, Gol.bg