Само осем отбора продължават борбата за световната титла, а все още е трудно човек да избере фаворит. Сериозни съмнения витаят около всички отбори.

От друга страна, на турнира нямаше пълни аутсайдери и именно затова се получи толкова ефектно първенство. Всеки изглежда способен да бие всекиго.

Да започнем с Бразилия. Домакините имат късмет, че изобщо се добраха до четвъртфиналите. Имам предвид късния удар на Маурисио Пиния, който замалко не прати Чили напред, но вместо това срещна напречната греда.

Именно тази микроскопична разлика между провала и триумфа е голямото очарование на прякото отстраняване, когато всеки се нуждае и от малко късмет.

Който и да стане шампион, вероятно по-късно ще си мисли как се е отървал на косъм в някой мач (може и повече от веднъж).

Не мисля, че Бразилия има достатъчно потенциал нито в атака, нито в защита, за да спечели трофея. Домакините нямат качествен център-нападател, а според мен Неймар досега не успява да оправдае прекалено високите очаквания към него. Може да съжаля за тези думи, но той не е от класата на Лео Меси.

Аржентина също е тим със сериозни проблеми, но Меси поне изглежда способен да издърпа Гаучосите до края. Шансовете им щяха да са много по-високи, ако имаха друг нападател във форма, но засега Гонсало Игуаин прилича по-скоро на играч от Чемпиъншип, докато контузиите не спират да тормозят Серхио Агуеро и на световното.

Единственият отбор, който се представя убедително във всяка зона на терена до момента, е Колумбия. Отборът на Пекерман чудесно умее да владее топката и се стреми да я подава напред, а не назад. Най-силното оръжие на колумбийците обаче е бързината и динамиката им. Всъщност скоростта, енергията и атлетичността са козовете на всички отбори, представящи се добре досега.

Що се касае до европейските отбори, мисля, че победителят от Франция – Германия ще има най-големи шансове за титлата, макар че и те не са идеални.

Немците са добри в атака, но не бих казал същото за отбраната им, особено за бековете. В същото време, ако нигерийците бяха действали по-сръчно в подстъпите към френската врата, Петлите вече щяха да са си у дома.

Все пак французите подобриха доста играта си в сравнение с предишните големи турнири. Може би им липсва малко опит, но те поне излъчват желание за игра и ентусиазъм и имат солиден вратар в лицето на Уго Льорис, така че не бих ги отписал с лека ръка.

Не бих казал, че Холандия е фаворит за титлата, защото Лалетата са твърде непостоянни, напомнят на доктор Джекил и господин Хайд. Човек никога не знае кое от лицата си ще покажат, а всяка погрешна стъпка може да се окаже фатална.

Само още 7 мача остават, преди да научим кой ще е новият световен шампион, а силите изглеждат крайно изравнени. Предстоят ни интригуващи сблъсъци.

Пол Паркър*, "Евроспорт"

* Авторът е бивш английски национал, състезавал се в Куинс Парк Рейнджърс, Манчестър Юн и др.