Историята в ЦСКА се повтаря, но пламъкът на "Армията" е жив

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Днес публикуваме материал на Анна Георгиева, която коментира случващото се в любимия й ЦСКА.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Шокиращата новина за треньорската рокада в ЦСКА отново разбуни духовете. Ако трябва да бъда честна и моята първа реакция беше: “Това трябва да е първоаприлска шега”. Трудно е да се повярва, че една и съща история се повтаря отново и отново. Ако досега съм стояла плътно зад ръководството и съм ги подкрепяла безусловно, то този път и аз съм разколебана.

Очевидно някъде се греши. И вече не само историята се повтаря, но и треньорите започнаха да се повтарят. Нормално е! С честотата с която се сменят, скоро няма да остане треньор който не е минал през ЦСКА. Фенската маса отново е разделена на две и ЦСКА отново е във водещите спортни новини. Даже фактът, че националният отбор на България регистрира поредната си срамна загуба остана някак на заден план.

Очевидно е вече, че има проблем. Дали е вътрешен или външен за клуба само можем да гадаем. Предвид конспирациите за политически натиск, възможно е и това да играе роля. Вероятно е и просто клубът да не се ръководи по най-добрия начин. За поредна година шампионската титла е мираж. За поредна година ЦСКА има шансове за купата, но е възможно тя да се изплъзне в последния момент, разбивайки хиляди червени сърца.

Горчивината от поредния пропуснат сезон ще е голяма. Но! Тук идва голямото но!  Обстоятелствата около българското първенство, без да се впускам в излишни обяснения са пределно ясни. Не е тайна кой е отборът, за който титлата е “резервирана” преди първенството да започне. Всички знаем за конфликта на интереси с телевизионните права.

Всеизвестно е, че на този етап да се надяваш на шампионска титла, ако не си фен на този отбор, е като да се надяваш България да се класира за световно първенство. Шансове на теория има, но на практика никакви. Взимайки предвид финансовото, а и не само финансовото, състояние в което бе поет клубът само преди няколко години, съм склонна да простя на ръководството грешките в управлението.

И преди всички да скочат с познатата вече фраза “Това е ЦСКА и не може да се задоволява с второто място” или “Никой не е по-голям от ЦСКА” трябва да помислим трезво. Реалността е, че на ЦСКА не се позволява да бъде отборът от преди години по простата причина, че във футболното ни първенство величината на клуба, историята и привържениците, отдавна не са фактори.

И Левски е Левски, но едва крета на дъното в борба да не изпадне, неспособен да плати заплати на футболистите си. И поне на този етап, те не могат да намерят своя Гриша Ганчев да ги извади от калта. Оказва се, че не е толкова лесно и малко хора биха се наели да наливат пари и да хабят нерви за предварително загубена кауза.

Разсъждавайки по темата, почти на всички ни е ясно, че титлата е невъзможна, но таим надежда докрай, а и ЦСКА се бори до последно. Тази година отборът дари привържениците си с позабравени европейски вечери на радост, нещо което дори “шампионът” не успя да направи. Отборът е и в борбата за купата и макар и да се разминава на косъм с нея в последните години, пламъкът на Армията е жив.

Хиляди привърженици са все още там, водейки децата си, изживявайки радости и разочарования, но създавайки ново поколение армейци. Нещо, което започва да убягва на сините привърженици. И въпреки всички допуснати грешки, съм благодарна на ръководството, че продължава да води тази предварително загубена битка.

Анна Георгиева