Когато дойде време отборът на Италия да напусне "Уембли" след спечелването на европейската купа, капитанът Джорджо Киелини я постави на предната седалка на автобуса на тима и се сгуши до нея. Но после в автобуса се качи Джанлуиджи Донарума. "Джорджоне", каза той, "Ще ми я оставиш ли за няколко минути?"

И как би могъл бранителят да откаже? Та нали точно Донарума донесе триумфа на "Скуадрата" в неделя със знаменити спасявания на двете поредни дузпи на Джейдън Санчо и Букайо Сака.  Минути по-късно вратарят беше определен от УЕФА за най-добър играч на турнира.

Докато на Острова си задаваха въпроса дали е трябвало 19-годишният Сака да бъде натоварван с отговорността да изпълни дузпа във финала, срещу него стоеше едно 22-годишно момче. Което обаче има невероятен опит за възрастта си.

Щом отрази удара на Сака, Донарума изобщо не се втурна да празнува, а просто тръгна да ходи с невероятно наперената походка на човек, който вече е правил всичко това и преди. Всъщност той наистина го беше направил само пет дни по-рано, и то на същата врата на "Уембли".

Тогава Донарума спря Алваро Мората, за да изпрати Италия на финала. Това бяха четвъртите и петите надстрелвания от бялата точка в кариерата на вратаря и той е спечелил всички тях! Точно така, минат ли 120-те минути и стигне ли се до дузпи, непременно може да разчитате на суперталанта от школата на Милан.

Не че със спасените дузпи се изчерпва приносът на стража на Евро 2020. През цялото първенство той направи редица спиращи дъха спасявания, като двойното срещу Стивън Цубер от Швейцария в групите или това срещу Дани Олмо на полуфинала.

Легендарният италиански вратар Валтер Дзенга определи плонжа му при отразяването на един удар на Де Бройне като "демонстрация на перфектна техника". В онзи момент спасяването срещу Де Бройне беше най-значимото в кариерата на Донарума, но естествено, впоследствие тези срещу Испания и Англия се оказаха дори по-важни. А даже още не сме споменали качеството на подаванията му. 

 

 

Именно той подхвана атаката, която доведе до гола на Италия срещу Испания и намери Марко Верати, докато иберийците все още не се бяха прегрупирали в защита. Кой би могъл да предположи, че Италия така бързо ще намери достоен заместник на фигура като Джанлуиджи Буфон?

Преди не толкова много години, по време на детството си в Помпей, Донарума е държал плакати на своя идол в стаята си. Двамата даже споделят едно и също име, макар че по-младият от тях е наричан Джиджо, вместо Джиджи. Впрочем Донарума не си прави никакви илюзии, че в близко бъдеще е способен да настигне своя предшественик. Буфон записа рекордните 176 мача за Италия и спечели Световното първенство през 2006 г.

"Той е най-силният от всички, той е номер едно", отвърна Джиджо, когато беше запитан дали може да става въпрос за сравнение между двамата. "Той остава най-великият".

По всичко обаче личи, че Донарума ще има дълга и богата кариера. На 22 години вратарят е европейски шампион и срещите му за "Скуадра адзура" вече са 33. Още по-впечатляващо е спокойствието му през един несъмнено сложен период от неговия футболен път.

Джиджо, който е в Милан от 14-годишен, ще напусне клуба това лято, за да премине в Пари Сен Жермен. И както повеляват страстите в италианския футбол, този ход го превръща във враг за много от тифозите на "росонерите".

"Оставам много спокоен", увери Донарума в неделя. "Съотборниците ми ме подкрепят и оставих всичко друго настрана. Мислите ми бяха изцяло в услуга на отбора и на треньора. Накрая този подход се отплати".

Е, той остана спокоен дори когато спаси решаващата дузпа, но после не сдържа сълзите си. Много от съотборниците му също се разплакаха - но човек не може да не се запита дали за Донарума тази купа не означаваше нещо още по-голямо в емоционален период, когато му предстои и голяма промяна.

Раздялата с Милан ще означава и отделяне от треньора на вратарите Дида, легенда на "росонерите" и втория човек, който е можел да бъде забелязан на плакатите в стаята на Джиджо. Колко ли е задължена цяла Италия на Дида за работата му с Донарума? Самият бразилец беше впечатляващ, когато трябваше да спасява дузпи и без съмнение натрупаните знания са били предадени.

Но около Донарума никога не са липсвали велики ментори, включително самият Буфон по-рано в националния отбор. Резервният вратар Салваторе Сиригу пък беше последният човек, който шушнеше в ухото на Джиджо преди дузпите срещу Англия. Разбира се, колкото и добър вратар да си, за велики постижения са ти нужни и големи защитници пред теб - точно такива, с които Италия разполага.

 

 

"Искам да благодаря на Бонучи и Киелини", каза Донарума веднага щом получи наградата си от УЕФА. "Благодарение на тях спечелих".

Двамата абсолютни великани в центъра на отбраната изживяха доста тежки мигове на европейски първенства, преди да стигнат до този триумф в заключителния етап от кариерите си. Дуото от Ювентус отново беше рамо до рамо, когато Италия беше разбита с 4:0 от Испания на финала на Евро 2012, беше заедно и при елиминирането от Германия с дузпи 4 години по-късно. Като съотборници те взеха осем титли с Юве, но досега не успяваха да пренесат успехите си извън домашната сцена. Може би и те се нуждаеха от Донарума толкова, колкото и той от тях.

"Макар че изоставахме в мача, постоянно имахме преимущество", коментира впоследствие Киелини. "После при дузпите имахме Джиджоне. Минахме от Джиджи към Джиджо!"

Донарума осъзнава, че ще трябва да спечели още страшно много неща, за да може името му да се споменава със сходна тежест с това на Буфон. Но да донесе на Италия първата европейска титла от 53 г. насам определено е едно добро начало.

Материал на webcafe.bg