Въпрос с минимална трудност – как ще завърши мач между отбор, който практически не допуска голове в своята врата, срещу такъв, на който му вкарват всеки път? Отговорът кой ще победи е най-лесното нещо на света. Но когато се сложат и две имена във въпроса, става доста различно. Прагматичната, надеждната и доста често скучната Англия срещу вълнуващата, ексцентрична и никога негубеща надежда Дания. Вече крайният резултат въобще не изглежда предварително предизвестен.

Никой не е особено впечатлен от играта на Англия на това първенство, но за сметка на това всеки е наясно, че Трите лъва изглеждат най-близо до титлата. Те не правят шоу и спектакъл, но винаги карат противниците си да изглеждат немощни. Не произвеждат емоции, а победи. Методично постигнати с минимален риск от грешка. Нито в един от петте си мача Англия не бе сериозно изплашена. Не бе поставена до стената, не се налагаше да прибегне към план Б. Всичко за тях върви по ноти на това първенство. И някак невидимо и неусетно оборотите се повишават. В груповата фаза футболистите разбраха, че има стопроцентов начин да избегнат загубата. Срещу Германия (2:0) и Украйна (4:0) се убедиха, че съществува и голяма гаранция, че с този стил ще печелят задължителни победи.

Най-важната задача за един треньор е да накара играчите да повярват в неговата непогрешимост. На Саутгейт въобще не му е било лесно да влезе в главите на подопечните си. Но петгодишните му усилия са се увенчали с грандиозен успех. Играчите са обединени, в отбора има атмосфера и никой не поставя под съмнение крайната цел.

Опитите да се внесе напрежение отвън за първи път не носят никакъв успех. Няма сериозна трагедия в това, че Санчо не игра в първите четири мача, а любимецът на нацията Грийлиш влиза като резерва. Англия побеждава убедително и на този фон всичко останало са празни приказки и разсъждения по картинка. Саутгейт е подготвил нещата перфектно най-вече от психологическа гледна точка. Неговият прословут персонален подход дава сладки плодове. А успехите са най-добрият обединител. В отбора няма Тотнъм, Челси, Ливърпул, Юнайтед и Сити. Всички са Англия и са готови хладнокръвно да стигнат до крайната победа. Селекционерът, наричан от играчите просто Гарет, изглежда е променил закоренелия чип на този отбор.

През годините най-харесваният национален отбор в света опита по много начини да излезе от кожата на вечен неудачник. Винаги начело е стояло голямо име от занаята. Сега е един, меко казано, недоказан треньор. Дори никой не е очаквал, че ще води Англия на голям турнир. Но Саутгейт може да се окаже златният избор. Засега двата му поредни полуфинала го правят успешен. Ако стигне до последния мач и го спечели, отива в съвсем друго измерение.

Шансовете му са огромни поради една значима причина: следващият мач е с Дания. Отбор, който би трябвало да влезе в серийното производство на лесни победи. Дори с достигането до полуфинал датчаните надминаха всякакви предварителни очаквания. Първоначално целта им бе четвъртфинал, но след двете загуби от Финландия и Белгия дори излизането от групата се бе превърнало в мираж. Дания си имаше и добро оправдание – шокът от случилото се с Кристиан Ериксен. Но, както се казва, апетитът идва с яденето. Дания ще се опита да завърже мача с Англия и да наруши вярата на противника. 

Имат на какво да се опрат. На 14 октомври миналата година „Стената“ хвърли бомбата на същия стадион „Уембли“. С гол на Ериксен спечелиха с 1:0, а месец по-рано бяха завършили 0:0 на „Паркен“. Това, което англичаните правят с огромна сигурност и хладнокръвие във всеки мач на шампионата, може и да не се получи срещу Динамита. Каспер Шмайхел, Вас, Кристенсен, Меле и Кяер в 180 минути са удържали Трите лъва. Могат спокойно да удържат и 270. А заместникът на Ериксен – Дамсгор, може да я ритне отдалеч и да докаже, че Пикфорд всъщност е доста несъстоятелен вратар. Това нещо се чака във всеки мач на Англия, но досега не се случи.

Англия е поставена под напрежение. Уж европейското първенство трябваше да бъде на всички, а се оказа, че е само тяхно. Британците имаха лукса да играят 5 от 6-те си мача на „Уембли“. Освен това правилата на карантината спряха чуждите фенове. Заради всичко това везните се накланят силно към Дания. Те са отборът, поставен в неравностойно положение, затова няма как да не обират симпатиите на всички, които не са за Англия. А те си имат своите железни основания да не викат за Трите лъва. За какво да поддържаш един толкова прагматичен и скучен отбор? И може би точно този детайл ще обърне цялата стройна постройка на Саутгейт...

Трепването срещу Германия с пропуска на Мюлер се размина без последствия. Ако се случи и срещу Дания, може да е фатално. И отново ще говорим за англичаните като за царете на величавите провали.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"