Подозираме, че през последния месец имаше достатъчно емоция и изненади от дебрите на Евро 2020. Можем спокойно да споделим, че след края имаше много приятно и не толкова приятно изненадани фенове. Анализаторите посочват, че по това време не са и малко инвестираните промоции за турнира, както забелязваме с наличието на този Сезам бонус за по-смели прогнози и висок шанс да играем с минимален до почти нулев риск. 

За съжаление, почитателите на Англия най-вероятно още не са превъзмогнали загубата, но пък трябва да признаем, че този отбор все пак имаше добри шансове и още от началото се смяташе за фаворит. Мнозина хвърляха своята светлина към Франция и Португалия, дори Германия, но никой не обръщаше внимание на Италия, които сякаш минаха под радара. Белгия също беше спрягана за потенциален фаворит, да не забравяме, че златното поколение се радваше на доста внимание, но дори тогава забелязваме и откриваме някои по-особени трусове. 

Какво не достигна на лъвовете да триумфират с трофея и ако трябва да бъдем честни, всичко беше на тяхна страна, включително и домакинство за  финала. На хартия всичко беше на тяхна страна, но точно грешките на финала  никога не се прощават. Да започнем от самото начало. Нека започнем с шанса, който никак не беше малък. 

Първо Англия премина през особено лека група, разбираме, че Хърватска се смяташе за един особен фаворит, но това беше единственото предизвикателство за англичаните и сякаш тук всички шансове започнаха  да се разгръщат. В защита на шампионите спокойно можем да кажем, че и тяхната задача не беше особено трудна. Изненада остана групата на смъртта, която реши всичко от самото начало. 

Срещите след излизането от групите не бяха никак леки за  лъвовете, първо трябваше да се изправят срещу Германия, след това не трябва да забравяме, че Украйна демонстрираха много качествен и сърцат футбол, а датчаните до последно се бориха за някоя друга изненада. В това отношение Италия пък трябваше да се справи с някои доста свирепи противници и въпреки победите, не можем да отречем, че англичаните не спираха да подценяват всеки опонент. 

Една много сериозна и стратегическа грешка беше помпането на самочувствието. Няма как  да пропуснем, че английските медии наистина искаха да вдигнат духа на своите фенове и вече връчваха официално купата. Най-вероятно сте прочели твърдението, че Хари Кейн е бил по-опасен от Роналдо – твърдение, което най-вероятно забавлява хора и до днес, а що се отнася до подготовката на тима, той трябваше да е железен, но въпреки това не трябва да забравяме, че изненадите винаги идваха в допълнителното време. 

Може би не сме единствените, които усещаха някои по-специални услуги от страна на реферите, но оставаме с впечатлението, че този отбор сякаш трябваше да се запази до финала, което практически не се случи. Бързият гол на англичаните на  финала побърза да постави тона на играта и да успи италианците, но в света на най-контактния футбол, те изобщо не се притесняваха да скъсяват дистанцията. 

И нека не забравяме още една много важна подробност, за която няма да чуете официалното мнение. Спомняте ли си, че англичаните слагаха коляното на всеки  един мач? Няма как да избягате от тази подробност, но когато дойде времето за смените и избора на младите футболисти, които да се превърнат в героите на вечерта – резултатът беше плачевен. Не  сме сигурни дали Гарет Саутгейт не се опита да направи един жест, който не коства трофея, но това са само спекулации от наша страна. Истината е, че когато един отбор получи короната си, много преди самата церемония, крайният резултат е ясен и определено не завършва точно така, както бихме искали. 

Надяваме се, че лъвовете са успели да си вземат поуките, поне е редно да го направят след толкова тежка загуба. А може би следващият път няма да чакат на дузпи, а ще се борят до последно. Някои критици са на мнение, че англичаните бяха тактически надиграни и може би са прави, но фактите са факти.