Европейското първенство започна и големите звезди са известни.

От Кристиано Роналдо до Килиън Мбапе. Поне на първо време на заден план винаги остават треньорите, особено на по-малките отбори.

Всеки от тях има своята история.

Сега ще ви кажем какви футболисти бяха 24-те предводителя на гладиаторите от терените на Евро 2020.

Каспер Хюлманд (Дания) Хюлманд беше принуден да прекрати кариерата си още на 26 години. Получи твърде тежка контузия на коляното, последваха няколко операции и реално никога треньорът на „червения динамит“ не игра професионален футбол.

Яне Андерсон (Швеция) На терена играеше като нападател. Но никога не стигна до високо ниво. Най-добрите отбори, чиито емблеми защитаваше Андерсон, са нискоразредните „Алетс“ и „Халмия“ в родината му.

Стефан Таркович (Словакия) Много е трудно да се намери каквато и да е информация за футболната кариера на Таркович. Изследванията стиган единствено до неизвестния тим „Татран“ (Персов). За там говорят, че се е представял много добре като ляв бек.

Игор Ангеловски (Северна Македония) Връх на кариерата му е престоят в словенския „Целие“ между 1998 и 2000 година. Печелил е титлата и купата на Северна Македония с екипа на „Цементарица“.

Владимир Петкович (Швейцария) Кариерата на родения в Сараево треньор е минала основно в швейцарския футбол, но не и на високо ниво. Носил е екипите на „Хур“, „Белинцона“ и „Локарно“.

Златко Далич (Хърватия) Основно е играл в родината си, но никога в голям отбор. Няма и мачове за националния отбор, който класира на финал на Мондиал 2018.

Ярослав Силхави (Чехия) За повече от 10 години той изигра над 250 мача за „Чеб“ в първенството на Чехословакия. Има и четири двубоя за националния отбор. Силхави игра камо като защитник.

Марку Кенерва (Финландия) Като защитник пет пъти спечели титлата на Финландия с екипа на ХИК. Освен това има 59 мача в националния отбор в периода 19865-1995 година.

Роберто Мартинес (Белгия) Голяма част от кариерата му мина в „Уигън“, играеше и за „Суонси“. Мартинес няма мачове в националния отбор на Испания. Многократно треньорските му успехи надминават тези от терена.

Йоаким Льов (Германия) Никога Льов не е носил екипа на голям отбор. Най-дълго е бил във „Фрайбург“ в три различни периода.

Фернандо Сантуш (Португалия) Цялата му футболна кариера мина в родината му, където игра за „Ещорил“ и „Маритимо“. Никога не стигна до мач в националния отбор.

Марко Роси (Унгария) Италианецът е играл в Серия А за „Бреша“ и „Сампдория“. Най-големият му успех е спечелването на Купата на Италия през 1994 година.

Франко Фода (Австрия) Най-добре познат е от периодите му в „Байер“ (Леверкузен) и „Кайзерслаутерн“.  И с двата тима спечели Купата на Германия. Има два мача за националния отбор на ФРГ.

Станислав Черчесов (Русия) Бившият славен вратар игра за московските „Спартак“ и „Локомотив“. В чужбина направи име в австрийския „Тирол“. Със „Спартак“ и „Тирол“ има седем титли. За СССР стражът има осем мача, добави още 39 за Русия.

Стив Кларк Започна кариерата си в „Сейнт Мирън“, където изкара 5 сезона. Последваха 11 години в „Челси“. За настоящия европейски шампион Кларк има повече от 330 мача в първенство в периода 1987-1998 г. Въпреки това за националния отбор на Шотландия се слави само със седем двубоя.

Роб Пейдж (Уелс) На този пост трябваше да бъде Райън Гигс, но заради проблеми с полицията беше освободен. Кариерата на Кларк мина в „Уотфорд“, „Шефийлд Юнайтед“ и „Ковънтри“. За Уелс има 41 мача.

Шенол Гюнеш (Турция) Вратарят игра 15 години в „Трабзонспор“ и спечели шест титли и три купи на Турция. За националния отбор има 31 мача.

Гарет Саутгейт (Англия) Най-паметният момент от кариерата му е изпуснатата фатално дузпа срещу Германия на полуфинала на Евро’96.  Саутгейт игра за „Кристъл Палас“, „Астън Вила“ и „Мидълзбро“. В националния отбор натрупа 57 срещи.

Роберто Манчини (Италия) За 15 години изигра 424 мача в Серия А със 132 гола за „Сампдория“. С отбора от Генуа спечели титлата, стигна до финал за КЕШ през 1992 година. После стана шампион на Италия и с „Лацио“.  Славната му кариера включва още 6 пъти купата на Италия и 2 пъти КНК. През 1997 година беше избран за футболист №1 на Серия А.

Пауло Соуса (Полша) Кариерата на португалеца е впечатляваща – „Бенфика“, „Спортинг“, „Ювентус“, „Борусия“ (Дортмунд), „Интер“. Халфът спечели Шампионската лига с „Юве“ и „Борусия“. За националния отбор има 52 мача.

Луис Енрике (Испания) Халфът е един от малкото футболисти, направили трансфер от „Реал“ в „Барселона“.  За пет години на „Сантяго Бернабеу“ спечели една титла. Последваха осем сезона на „Камп Ноу“, където два пъти стана шампион и веднъж взе КНК. Енрике има 62 мача за Испания.

Франк де Бур (Нидерландия) Защитникът игра 11 години в родния „Аякс“, преди да отиде за четири сезона в „Барселона“. В гранда от Амстердам спечели пет титли и веднъж Шампионската лига. Триумфира като първи и в Испания.

Андрей Шевченко (Украйна) Един от най-великите нападатели на своето поколение. Връх на кариерата му са седемте години в „Милан“, когато триумфира в Серия А и Шампионската лига. Има още пет много успешни сезона в родния „Динамо“ (Киев). Носител на „Златната топка“ за 2004 година. Шевченко е най-добрият футболист в историята на Украйна с 48 гола в 111 мача.

Дидие Дешан (Франция) Халфът игра само в три клуба – „Марсилия“, „Ювентус“ и „Челси“. Стана европейски шампион с първите два. Има и пет титли. Като капитан изведе Франция до титлата на Мондиал’98.

Материал на в-к "Труд"