Катар 2022 – Световното, смърдящо на кръв, пот и нефт

Коментар на Мартин Георгиев от Букмейкър Рейтинги за провеждането на Мондиал 2022 в Катар.

Малко хора наистина си мислиха, че Мондиал 2022 ще се проведе точно в Катар, но ето, че това е факт и връщане назад няма. Някак си е сюрреалистично да видиш абсолютния апогей на корупцията да завладява любимата ти игра. Катар е домакин на най-великият спортен форум в света, а страната смърди на кръв, пот и нефт…

„Мръсни“ пари, които могат да купят всичко

Всички знаем за безскрупулната мощ на страните от тази част на света, богати на петрол, нефт и т.н. Футболът отдавна е запознат с т.нар. “sportwashing”, който е термин, използван за описване на дейности на личности, група от хора или държави, които използват спорта за подобряване на лошата си репутация. Шейхът на ОАЕ е практически собственик на Манчестър Сити, Катар – на Пари Сен Жермен, а Emirates e спонсор на няколко футболни клуба, като дори стадионът на Арсенал носи името на тази компания. Практическата полза от тези тимове (Сити и ПСЖ) е почти нулева – отбори с минимална фенбаза (в сравнение с Реал Мадрид, Ман Юнайтед Ливърпул, Барселона…), които се опитват да постигнат някаква резултати – е, успяват, но по-скоро само на местно ниво. Така не се изгражда футболна култура и история.

На Катар очевидно ПСЖ не бе достатъчен и от емирството решиха да достигнат и до най-масовите футболни фенове чрез домакинство на финалите на Световното първенство. Това бе обявено през 2009-та година, като имаше и други кандидати – САЩ, Южна Корея, Япония и дори Австралия. Във финалният рунд Катар победи САЩ с 14 на 8 гласа и емирството остана в историята като първата арабска страна, която ще домакинства на най-големият футболен форум. Може би обаче държави като Египет, Тунис, Мароко и Алжир щяха да бъдат далеч по-добрия избор…

Страна без футболна история започва да я пише едва сега…

Катар на практика няма НИКАКВА футболна история или традиции. Емирството играе първия си професионален мач през 1970-та година, като дебютът си за Купата на Азия прави чак 10 години по-късно.

След като стана ясно, че ще е домакин на Мондиал 2022 Катар започна да бъде канен на различни футболни форуми с „уайлдкард“ – Копа Америка през 2019 година и Голд Къп през 2021 г. Най-големият си успех обаче тимът постига през 2019 година, когато печели Азиатската купа след победа над Япония на финала – шокиращ развой на този турнир, който не бих искал да коментирам.

Чували ли сте за някой катарски футболист? Не? И аз така си помислих. И тук има скандали – Катар на практика „краде“ доста младежи от по-бедни азиатски или африкански държави и ги „натурализира“, за да могат да представят Емирството на Мондиала. Звездата на тима Алмоез Али е родом от Судан, Мохамед Мунтари е от Гана, Ахмед Аладин от Египет и т.н. Всички национали на Катар играят в местното първенство – в Ал-Сад или Ал-Духаил, което може би и говори за тяхното качество (или по-скоро липса на такова). За пръв път в историята на този спорт домакинът ще е и дебютант на Световното първенство – Катар пише своята история пред цял свят.

Стадиони от кръв и пот

Нека сега да поговорим и за стадионите – те са 8 на брой и бяха построение изцяло и специално за първенството. Някои от тях даже ще бъдат „разглобени“ и преместени на друго място след края на Мондиала. На каква цена обаче?

Милиарди долари, кръв и пот… Според много издания хиляди работници (или нека цинично да ги наричаме роби) са починали по време на строенето на стадионите от 2009-та година насам – в някои издания цитираните цифри са над 6500 души. Повечето от тези души са мигранти от Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Сега обаче на тези стадиони ще стъпят най-богатите и успешни футболисти, може би е историята на футбола – контрастът е огромна гротеска.

Глоби, страх и „въобще ще се върнем ли от там?“

Това е един въпрос, който доста фенове ще си зададат. Мондиалът е едно прекрасно събитие, един празник на глобализма и мултикултурализма, обединен от любовта към Крал Футбол. Държави като Мексико, Бразилия, Корея, Япония, РЮА бяха едно екзотично изживяване за фенове да речем на Германия, Англия и други европейски държави. Световното първенство е фестивал, цветове, песни и спомени за цял живот. Футболът е за всички, но дали всички са за футбола?

Катар има доста сериозни закони и забрани, които определено не са в крак с времената в момента – не можете да консумирате алкохол (дори бира), не можете да си псувате на воля някой съдия, не можете да снимате свободно в емирството, трябва да имате определен дрескод, както и по никакъв начин не може да демонстрирате близки (или интимни) отношения с някой от противоположния пол (а ако дори е от същия пол, то ви чада осъждане на смърт).

Катар е различна култура, различен свят от всичко това, което сме свикнали. Разбира се, ние хората трябва да уважаваме всяка една различна култура от нашата – винаги можеш да научиш нещо ново и полезно от всяко крайче на света. Това е красивото на човечеството. Но трябва ли да уважаваме култура, които нарушава нормални човешки права и репресира своите жители? Трябва ли да приемаме и насърчаваме култура, която „изкупва грехове“ с долари, миришещи на нефт? Тези въпроси нямат правилен отговор – те зависят изцяло от ценностната система на всеки индивид…

Първо Русия, сега Катар… „нямам търпение“ за Северна Корея

ФИФА и корупцията са сякаш като баничка с боза, като дюнер с айран и като мента с мастика – вечно неразделни. Стигнахме до ниво, в което дори Сеп Блатер каза, че домакинството на Катар е било една огромна грешка. Сега ли се сетихте, господин Блатер?

Футболът е пред тотално заличаване от парите, миришещи на нефт, кръв и пот. Романтиката от любимата ни игра е тотално замъглена от символи за долар, които се трупат в банковите сметки на хората от ФИФА, които уж трябва да защитават достойнството на играта и които уж водят постоянни кампании срещу хомофобията, расизма и дискриминацията.

Точно затова си харесах един цитат от туитър, който гласеше „Първо Русия, сега Катар – нямам търпение за Северна Корея“. Няма да се учудя ако господата от ФИФА дори проведат Мондиал на Антарктика – това е гарантирано ако пингвините извадят няколко милиарда „в зелено“.

Като капиталист, то няма как да имам против парите – бизнесът си е бизнес и той трябва да се развива, модернизира и подобрява ежедневно. Но имам против мръсните пари, които се дават само и само някой шейх да може да заспи вечер, мислейки си, че съвестта му е чиста. Сега е време футболът да се обедини и да не позволим любимата ни игра да бъде опорочавана повече. Катар 2022 трябва да е последната капка на преливащата чаша от корупция и обезличаване.

Мондиалът започна и със сигурност милиони (дори може би над милиард) хора ще са пред екраните, на удобните си дивани. Нека се молим нефтът, поттта и кръвта да спрат да миришат поне за един месец, дори и през телевизорите ни.