Нюкасъл – ПСЖ се чувстваше като мач между мъже и момчета

С течение на времето може да се окаже, че нощи като тази започват да се чувстват като норма. Но ние още не сме там. Нюкасъл остава много в подножието на това, което се надяват да бъде пътуване до върха на европейската футболна планина. Така че този фестивал на огън и ярост не изглеждаше като норма. Това бързо разрушаване на ПСЖ се почувства напълно фантастично, магическо и прекрасно. Една наистина специална вечер, от която да запазиш билета си, да си купиш програма за мача и може би да направиш снимка на таблото на излизане. Нюкасъл 4, ПСЖ 1. Беше победа, при която през по-голямата част от времето се чувстваше като мач между мъже срещу момчета. Малките бяха тези в тъмносиньо.

Нюкасъл, толкова отпуснат и слаб при 0:0 в първия си мач от група F срещу Милан, беше комбинация от енергия, емоция и интелигентност. Те бяха твърде гладни за френския отбор, по-бързи и по-умни. По-важното е, че бяха твърде добри. Мигел Алмирон (17) вкара първия гол за тима на Еди Хау малко след четвърт час. Следващите от двете страни на полувремето дойдоха от местните момчета Дан Бърн (39) и Шон Лонгстаф (50). Имаше ли това значение? В този случай – да. И двамата преминаха през трудности и отхвърляне по пътя към мястото си на тази сцена, за да участват в една от най-великите вечери на Нюкасъл и да запазят незабравим спомен.

Това беше екипна игра. Да, квалификацията все още ще бъде трудно спечелена. Но всъщност не ставаше дума за това. А за завръщане, усещане за дългоочаквана принадлежност и въпреки че Люка Ернандес (56) вкара гол от нищото за ПСЖ половин час преди края, обратът никога не изглеждаше вероятен. И когато централният защитник Фабиан Шер (90+1) тръгна напред, за да вкара четвъртия гол в горния ляв ъгъл, френското смирение беше пълно.

ПСЖ беше тотално надигран. Килиан Мбапе в нито един момент не бе в играта. На тъчлинията треньорът Луис Енрике изглеждаше толкова изгубен и безпомощен във водовъртежа, колкото всеки един от неговите играчи. Френският клуб похарчи милиони и изхаби треньор след треньор в опит да стане европейски шампион. В момента те изглеждат по-далеч от всякога от целта. Това беше представление без душа и дух. Гостите бяха подкрепени шумно от своите привърженици, но не им дадоха абсолютно нищо в замяна.

Тъй като дъждът заваля в началото, Нюкасъл потопи опонента си. Антъни Гордън проби още в първата минута като връхлитащ бик. По-късно Бруно Гимараес и Бърн спечелиха последователни битки край тъчлинията и усещането беше почти същото. ПСЖ пропиля първия шанс в мача, когато Усман Дембеле стреля от воле след центриране на Мбапе. Изчистване на Маркиньос обаче попадна на главата на Гимараес, топката стигна до Александър Исак и Донарума спаси ниския му удар, но бе безпомощен при добавка на Алмирон (17) за 1:0. Беше сладък завършек.

ПСЖ не изглеждаше разтревожен и спокойствието се задържа. Гимараес беше най-добрият играч на терена, а Лонгстаф не му отстъпваше. В ключовите централни зони французите не успяваха да се закрепят. Но Уорън Заир-Емери и Гонсало Рамош не бяха далеч от изравняването. Все пак Нюкасъл бе този, който носеше истинската заплаха и логично удвои. След суматоха, настъпила след пряк свободен удар, топката бе пратена на задната греда, където Бърн (39) се извиси и мощно стреля с глава. Донарума направи всичко възможно, за да я избие, а след дълга проверка на ВАР за засада и игра с ръка голът беше признат. Топката бе 50 см зад голлинията.

ПСЖ и сега не успя да реагира. Комбинация между Киърън Трипиър и Алмирон позволи на Лонгстаф (50) да вкара за 3:0. Последва отговор от нищото от левия защитник на ПСЖ Люка Ернандес (56), който след центриране на Заир-Емери  с глава прати топката в левия ъгъл на Ник Поуп за 3:1. Това обаче не беше сигнал за обрат. Нюкасъл изигра останалата част от мача без напрежение и успя да се наслади на вечер, която ще вдигне акциите на Еди Хау и неговия отбор в Европа. А епилогът бе повече от подходящ. Удар от 25 м на Шер (90+1), който попадна под лявата сглобка на вратата на Донарума откъм „Голоугейт Енд“. Това е нещото, което обикновено се случва през нощта, когато всичко върви както трябва.

Иън ЛЕЙДИМАН, „Дейли Мейл“, превод на в-к Тема спорт