Майсторски голове, нови звезди, празни, но почистени стадиони, остри страсти и дори обявяване на война: първото в историята Световно клубно първенство с 32 клуба, сгигна до фазата на елиминациите, която стартира днес. Турнирът на ФИФА, макар и криткикуван, не е лишен от нищо. Какво обаче направи впечатление до тук?

Кристиан Грей е майстор на удара. Във всеки смисъл на думата, защото, вкарвайки за аматьорите от Окланд, той изравни срещу великия Бока Хуниорс, карайки гигантите от Аржентина да стегнат куфарите. А също и защото Кристиан наистина ;е учител: преподава физическо възпитание в едно училище в Нова Зеландия и е поискал отпуск, за да участва в състезанието на ФИФА. Образованието винаги има значение, това е добре известен факт, но този на Грей е урок... за целия свят.

АМАТЬОРИТЕ ОТ ОУКЛАНД

Добре е също така да откриете професиите на палачите на Бока. В следния ред: Нейтън Гароу, студент в университета; Адам Мичъл, агент по недвижими имоти; Нико Боксал, застрахователен брокер; Регонт Мурати, служител в логистиката; Жерсон Лагос, фризьор; Марио Илич, продавач в "Кока Кола"; Жерар Гарига, друг учител по физическо възпитание; Дилън Маникъм, помощник-операционен инженер; Майер Бева, личен треньор; треньорът Пол Поза - стоматолог. Те спечелиха, въпреки че отнесоха 10 гола от безмилостния Байерн.

ЕДНООКИЯТ ИГРАЧ

Много неща сме виждали на терена. Но може би малцзина бяха видели това: едноокият играч, като пиратите в бурно море. Този 22-годишен футболист от Сиатъл Сондърс Минунгу достойно предизвика ПСЖ, Атлетико Мадрид и Ботафого с малко по-различен поглед към терена от този на съотборниците си. Един ден, по време на подготовката в Марбея, той усеща остра болка вследствие на инфекция в лявото си око: спешна операция, органът е спасен, но не и зрението му. Така той разказва за манталитет, който надхвърля реалността и излиза извън границите на сетивата ни: "Това не е проблем, имам другото око и мога да се справя по-добре от някой, който има две...".

ЛОШИТЕ ТЕРЕНИ

Игралният терен, далеч от тревата на Шампионската лига, беше съмнително, но най-вече тренировъчното игрище не беше на ниво. В Лос Анджелис, в кампуса на Калифорнийския университет, Интер намери фантастична атмосфера, бяха заобиколени от любопитни студенти от цял свят, но на футболния стадион теренът беше прекалено песъчлив и не помогна за добрата подготовка на дебюта на Кристиан Киву. Проблемът беше доста често срещан, но за мексиканските колеги в същата група на Нерадзурите беше по-лошо: Монтерей поиска от ФИФА съоръжението им да бъде променено. Те бяха насрочили тренировки в университета Лойола Маримаунт, също в Града на ангелите, но на тези терени просто не беше възможно.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ АРЖЕНТИНСКИТЕ ФЕНОВЕ И РИВЕР И БОКА

Феновете може да липсват по стадионите, но агитките на Бока и на Ривер впечатлиха. Всъщност тези два аржентински колоса оставиха впечатление само с публиката си - Ривер Плейт на Западия бряг, а Бока Хуниорс - на Изток. На терена двата тима бяха кошмарни - само нервност, истерия, ритане и червени картони. Техническата фигура на двамата велики аржентински клуба беше скромна, а опитът всеки мач да се превърне в битка с бикове (питайте Интер за потвърждение...) - признание за техническа непълноценност. В този микроклимат дори виртуоз като Франко Мастантуоно, звездата на Милонариос и сгоден за Реал Мадрид за 63 милиона, се удави безследно.

БРАЗИЛСКА САМБА

Бразилските отбори не само бяха два пъти по-добри от аржентинските на старта, благодарение на хегемонията си в последните издания на КопаЛибертадорес, но и спечелиха своето Световно Суперкласико: всички те се класираха за осминафиналите, а един от тях със сигурност ще бъде на четвъртфиналите, тъй като това е братоубийственото дерби между Ботафого и Палмейрас днес. Накратко, в Бразилия латиноамериканският дух се е смесил поне с техниката, в страна, която въпреки това произвежда играчи като никой друг: всъщност сред съставите, преминали в елиминациите на Световното първенство, има не по-малко от 117 бразилски играчи. Втората най-представена нация? Италия - 35.

ЯПОНСКА ВЕЖЛИВОСТ

Шумни, живописни и вежливи, като се започне от поклона им пред всеки западен журналист, който се приближи до тях. По време на мача срещу Интер феновете на Урава Ред Даймъндс танцуваха по трибуните на "Лумен Фийлд" в Сиатъл, изразходвайки повече енергия от съперниците си от Италия, които на този мач все още бяха по плажни облекла. Японците обаче дадоха най-доброто от себе си накрая: всички заедно, почиствайки боклуците и отпадъците, оставиха трибуните точно такива, каквито ги бяха намерили. Всъщност даже по-чисти.

СКЪПИЯТ ПЕНСИОНЕР ЛЕО МЕСИ

Европейската публика, която се възхищаваше на най-добрия Лео Меси в продължение на почти 20 години, сега го вижда да се разхожда по слънчевите улици на Флорида: рискува да бъде смазана от носталгия, виждайки го като онези богати пенсионери, които се озоваха пред Саут Бийч. Аржентинският гений изгрява само за няколко мига, когато му се прииска, когато историята го изисква. Ако отборът му Интер Маями е на осминафиналите и ще предизвика пресния европейски шампион ПСЖ, много или всичко се дължи на него, все още най-ярката звезда във въображението на феновете. Наистина, свободният удар, с който той победи Порто, напомни за старата светлина и е може би най-емблематичният гол от първата фаза.

МАЧОВЕТЕ НА ЮВЕ - ГАРАНЦИЯ ЗА ГОЛОВЕ

Байерн може и да вкара 10 гола на Оуклънд, но най-очакваният мач от групите бе между Ман Сити и Ювентус. Градушката, която претърпяха срещу Гражданите, неминуемо променя цялостната картина за Юве след това 2:5. В трите мача на бианконерите са паднали 17 гола (или по над 5,5 на мач).

СТРАННА СРЕЩА С ДОНАЛД ТРЪПМ

Говорейки за Ювентус те показаха солидарност с двамата американски граждани в състава, които въпреки себе си се оказаха в най-сюрреалистичната среща, която футболът помни. Обикновено в Овалния кабинет спортът е в скоби от тревогите на политиката, там президентите се срещат със звездните отбори на шампионите: точно време за няколко смешки, фрази и ритуални снимки между пръстените на НБА, МЛБ или НФЛ. Този път Доналд Тръмп избра да говори за войната с Ювентус зад гърба си. Хей, човече, искам само да играя футбол... - тогава каза бедният Уеа, син на Джордж, бивш президент като Доналд.

ПСЖ

Шампионите на Европа започнаха отново със същата бясна скорост като в Мюнхен, смазвайки Атлетико Мадрид на Чоло Симеоне в дебюта си на Световното първенство: този път вкараха четири гола, един повече и щеше да е кучешки като срещу Интер. Веднага след това обаче дойде неочакваното подхлъзване срещу Ботафого, което напомни на французите един стар закон на футбола и на живота: никога не се чувствайте като победител в началото, особено в този турнир, който може да бъде пакостлив. В Рио де Жанейро пък дни наред се провеждаше парти с припева, който се разпространи като вирус: "Ботафого не е Интер Милано...".

ЕВРОПЕЙСКА ЖЕРТВА

Прочутата европейска жертва на тази Световна купа беше Атлетико Мадрид, който въпреки победата с 1:0 над Ботафого плати цената за головата разлика, завишена от ранната катастрофа срещу ПСЖ. Аржентинският треньор, който седи на един и същ мадридски трон вече 14 години, печели около 13 милиона на сезон: дори и играчите му да са искали да отидат направо на Ибиса, можеха ли поне да покажат нещо повече?

НОВИТЕ ТРЕНЬОРИ

Чаби Алонсо в Реал Мадрид и Кристиан Киву в Интер започнаха добре новия си живот на скамейката на скъпи за тях клубове: в Мадрид и Милано те вече бяха навлезли в окопите като играчи, а сега усещат странния ефект на това да бъдат треньори на супер голям отбор. Да започнеш с чисто ново Световно първенство, на другия край на планетата, със сигурност не е лесно, но Бланкос и Нерадзурите растат на разстояние: неслучайно спечелиха своите групи в последния ден. Отделна дискусия за Индзаги от Арабия: примамен в саудитската пустиня със заплата от 25 милиона на година, той скоро започна да забравя Интер и изведе своя отбор Ал Хилал до осминафиналите - резултат, който беше всичко друго, но не и очакван. А ако успее да стигне до четвъртфиналите, съдбата може да върне Симоне пред Интер, знаете историята.