Лора Христова се завърна най-накрая в България след успеха си на Игрите в Милано-Кортина.

Бронзовата медалистка поднесе една от най-големите изненади, печелейки бронз в дисциплината 15 км индивидуално за жени. 

По пътя към това класиране тя показа безгрешна стрелба на огневия рубеж и донесе трети медал на България в биатлона на Зимни олимпийски игри след златото на Екатерина Дафовска на 15 км в Нагано през 1998 и бронза на Ирина Никулчина в преследването на 10 км в Солт Лейк Сити четири години по-късно.

Сега Христова сподели, че винаги е оптимистично настроена и е вярвала в успеха си. Зад кадър е останала менталната й подготовка и няма търпение да навакса със семейството и приятелите. 

„Чувствам се още по-добре, защото най-накрая мога да се отдам на приятните емоции. Много се радвам на всичките хора, които дойдоха да ме поздравят. Гордост е да представя Българите на Олимпийските игри. 

свързани статии

Виждайки всичките деца може да се каже, че съм осъзнала успеха си. Трябва да се направят бази за тренировки в България. силно се надявам успеха ми да повлияе и дано повече млади състезатели са мотивирани да се развиват.

Сега искам да наваксам със семейството и приятелите. Не се вижда зад кадър менталната ми подготовка и напрежението“, признава Христова. 

„За мен не са проблем чуждите очаквания. Аз продължавам да си върша работата, както е било и досега. Вече повече състезатели ме познават, но отношението винаги е добре. 

Не всеки ден е Великден, не може винаги представянето да е добро. 

Щях да повярвам, ако ми бяха казали, че ще съм трета на Игрите. Готова съм да бъда лидер на отбора, всички заимстваме една от друга“, добави медалистката пред медиите.

Българката стана седма в преследването, 11-та в спринта и 14-та в масовия старт, като се представи силно и в женската щафета, където беше категорична при стрелбата на първи пост.