От Куин с екипа на Диего, до Ардилес в Лондон! 4 истории около Фолклендските острови

„Има много начини да нараниш един мъж и да го събориш. Можеш да го удариш, да го предадеш, да се отнасяш зле с него и да го оставиш сам, когато е потиснат.“ Март 1981 г., стадионът на Велес Сарсфилд е пълен, но никой не играе. Аплодисментите гърмят за фронтмена на групата, който се развихря пред микрофона, облечен с фланелката на аржентинския национален отбор. Публиката е в екстаз пред краката му, и то не само защото песента в Буенос Айрес се нарича „Otro que muerde el polvo“, но и защото дори в южното полукълбо тя се е превърнала в хит, от който човек губи ума си.

Само че оригиналното заглавие е на английски, защото певецът се казва Фреди Меркюри, а около него гърмят китарите на „Куин“. Две минути по-рано песента му, „Another One Bites the Dust“, е представена пред тълпата директно от Диего Армандо Марадона, който беше взел назаем от Брайън Мей фланелка с британското знаме. Съдбата ще хване хората, топката, политическите идеи и ще ги разбърка в адски блендер: всички присъстващи, само година по-късно, ще открият, че да, има много начини да се нарани човек и да се свали на земята. Това ни учи историята (футболната и не само) на Фолклендските острови. Или Малвините, в зависимост от дали питате в Англия или Аржентина. 

Исторически преамбюл. Декември 1981 г. – на власт в Аржентина идва Леополдо Галтиери, последният от военната хунта. Диктатурата е разкъсала всеки аспект от ежедневието: изчезналите се броят на десетки хиляди, хиперинфлацията и спадането на БВП са очевидни за всички. Единственото спасително въже, за което може да се хване един режим в затруднение, е националистическият коз: светкавична война за възстановяване на подкрепата, военно завоевание за подклаждане на пропагандата. Възгледът се насочва към Фолклендските острови – британско владение, което обаче се намира край бреговете на Аржентина и от векове се претендира от Буенос Айрес, който дори не признава английското им наименование: там ги наричат Малвини.

На 2 април 1982 г. Галтиери разпорежда незабавното им завладяване, което протича безпроблемно: 84 аржентински командоси разгромяват скромния английски гарнизон и общественото мнение ликува, отвлечено от кървавата икономическа и социална криза. Проблемът е, че от Лондон отговарят с пълна сила: Маргарет Тачър изпраща два самолетоносача, подводници и военни кораби. Това е най-голямата британска военна операция от 1945 г. насам и, благодарение на огромната разлика в силите спрямо неподготвената южноамериканска армия, приключва за два месеца: на 14 юни Аржентина подписва капитулация и отчита над 600 загинали (сред които много момчета, набрани на военна служба), към които се прибавят повече от хиляда ранени и 11 000 пленници. 

Бърз поглед назад. На Фолклендските острови футболът се развива много рано: през 1916 г. в Порт Стенли е основан Стенли ФК, но Малвините се появяват в спортните алманаси едва през 1976 г., благодарение на един историк… Англия – Аржентина. Катализаторът е нефтената компания YPF, която през същата година тръгва от Буенос Айрес, за да изгради съоръжения, и в крайна сметка ангажира всички в приятелски турнир в архипелага на раздора. Записват се четири отбора: аржентинските работници от YPF, местният клуб Стенли ФК, Роял Марин Детачмент (британските военни, разположени на островите) и Констракшън Джонстънс (също британци: служители на фирмата, която строи местното летище). Финалът е Аржентина – Англия: работниците от Буенос Айрес срещу местните от Стенли. Победиха тези, които говореха испански, с 2:1.

Радиокоментаторът Патрик Уотс, който по онова време беше голмайстор на местния отбор, ще си спомня мача така: „Аржентинците наистина бяха добри. И днес отношенията с тях са добри“. Малко по-лоши бяха през април 1982 г., когато Уотс се оказа на смяна в радиото точно по време на аржентинското нападение: „Британският губернатор ми нареди да остана на ефир цяла нощ. И през цялото време на конфликта работех с четирима цивилни до мен, под аржентински контрол“. Две години по-рано Уотс беше прочел по радиото съобщение от британското външно министерство: „Вярваме, че в бъдеще ще признаем аржентинския суверенитет“. Историята обаче пое малко по-различен обрат.

През 1981 г., докато "Куин" пеят заедно с Марадона, Габриел Гарсия Маркес оставя в историята своята „Хроника на една предизвестена смърт“. Тя ще се превърне в трагичния аржентинския опит във Фолклендските острови, но на 8 март на стадиона на Велес, по време на концерта на Меркюри и компания, никой все още не го подозира. И все пак „Another One Bites the Dust“, която Фреди пее с номер 10 на Диего на гърба си, вика срещу войната, срещу тъжния край на цивилните, които първо стават войници. В онази нощ футболът и музиката си стискат сърдечно ръцете, докато Брайън Мей размишлява на глас: „Ние, артистите, сме по-щастливи от футболистите: поне ние свирим до 80 години. Те трябва да се примирят с физическите ограничения. Как ще спре Марадона да играе? Докато излизаш на терена, си бог, а след това трябва да се преоткриеш и да се върнеш към нормалния живот. Бившите футболисти, които са станали мъже, имат цялото ми уважение“.

Но Диего ще се чувства свързан с каузата на Фолклендските острови през целия си живот, ако е вярно, че говорейки за мача в Мексико 86, той ще признае: „Разбира се, преди мача бяхме казали, че футболът няма нищо общо с тази война. Но знаехме, че там са убили много момчета. И затова нашето беше отмъщение“. 

Фолклендските острови неизбежно оказват влияние и върху участието на Селесион на Световното първенство в Испания. Аржентина дебютира като действащ шампион на 13 юни, вечерта преди Галтиери да подпише капитулацията с Тачър. Но Световното първенство за Марадона и съотборниците му започва зле – не само заради загубата от Белгия, но и най-вече заради болезнените открития, които обземат Албиселесте, след като пристига в Европа.

„Бяхме убедени, че печелим конфликта“, ще разкаже Диего, „но в испанските вестници прочетохме какво всъщност се случваше: това беше катастрофа за страната и жесток удар за нас“. Пропагандата беше повлияла и на тях, които две седмици по-рано бяха позирали при пристигането си в Испания, държейки транспаранта „Малвините са аржентински“. Всички вярват в това, особено Ози Ардилес, един от аржентинците, които играят в Англия (в Тотнъм, където от април до края на сезона е освиркван) и който е загубил роднина по време на боевете. Междувременно в Аржентина се опитват да поддържат висок народния дух: въздушните сили на Галтиери разпръскват листовки над Буенос Айрес с изображения, на които Диего приема капитулацията на английски лъв. 

Фолклендските острови, разбира се, се включват с пълна сила във футбола и на Световното първенство в Мексико 86. Шега на жребия сблъсква Аржентина и Англия на четвъртфиналите, така че пресата в Буенос Айрес излиза с заглавие на първа страница: „Идваме да ви хванем, пирати!“. Феновете на Селесион пристигат на стадион „Ацтека“, като горят английски знамена. На терена нещата се развиват както знаем: Марадона се превъплъщава първо в Робин Худ, а след това в Леонардо да Винчи, с две толкова различни и в същото време легендарни шедьоври. Фолклендските острови доминират на първите страници дори и след победата на Албиселесте, ако е вярно, че „Ел Графико“ отваря с гигантска снимка на Диего и красноречивия надпис: „Не плачи за мен, Англия“.

Тук футболът свършва и започва народният роман: първият рефрен, който аржентинците посвещават на този мач, гласи, дословно: „Тъчър, Тъчър, къде си? Марадона те търси, за да те изч.ка отзад“. Днес, докато англичаните се концентрират предимно върху спортното отмъщение след отпадането през 1986 г. (и това през 1998 във Франция), споменът за войната все още е жив в песните, които Селесион извиква с пълно гърло по време на празненствата в съблекалнята. Най-популярният рефрен се нарича „La Cuarta Estrella“ (четвъртата звезда) и в припева гласи: „Аржентина, искам да те видя отново шампион: за Фолклендските острови, за Диего, за последния мач на Лео“. Трите най-нови стълба на аржентинската идентичност. В сряда, на полуфинала, съдбата отново ще си поиграе с тази странна смесица от хора и истории, която е футболът. И кой знае, може би ще се окаже също толкова иронична, както в нощта на концерта на „Куин“ в Буенос Айрес: Фреди Меркюри, пред възхитената аржентинска публика, завърши вечерта, като изпя „God Save the Queen“.