Оказва се, че Мондиал 2022 все пак не е бил последният танц на Лионел Меси. Той ще навърши 39 години по време на световното първенство, но въпреки притесненията около “мускулното претоварване” Лео остава фигурата, на която се крепят надеждите на Аржентина. Меси няма да бъде единственият ветеран на турнира в Канада, САЩ и Мексико.

Кристиано Роналдо, на 41 години, също ще бъде там. Също така Лука Модрич и Един Джеко, както и вратарите Мануел Нойер, Крейг Гордън, Возиня и Гийермо Очоа, всички на по 40 години. И има още един 39-годишен – японския защитник Юто Нагатомо.

Това са седем играчи на 40 или повече години – забележителен брой, тъй като досега само седем футболисти са играли на мондиал, след като са достигнали тази възраст. Над всички е Есам Ел Хадари, който пази на 45 години и 161 дни за Египет през 2018-а. Не е изненада, че вратарите съставляват мнозинството от предишните 7 случая. Фарид Мондрагор игра 5 минути на 43 години и 3 дни за Колумбия през 2014-а. Пат Дженинг през 1986-а, Питър Шилтън през 1990-а и тунизиецът Али Бумнижел през 2006-а обаче имаха важна роля в отборите си. Да не говорим за Дино Дзоф, който като капитан изведе Италия до титлата през 1982-ра. Единственият различен от вратар в тази своеобразна класация е Роже Мила, който излезе от пенсия и вдъхнови Камерун за 1/4-финал през 1990-а, а през 1994-та на 42 години стана най-възрастният полеви играч на световно първенство, като дори се разписа.

Сравнението е впечатляващо – на това световно първенство може да има повече играчи над 40 години, отколкото в предишните 22 турнира, взети заедно. Отчасти това може би се дължи на разширяването на турнира. Возиня е титуляр за Кабо Верде, а тази държава едва ли щеше да се класира във формат с 32 отбора. Важен фактор е и напредъкът на спортната наука. Храненето е далеч по-добро. Разбирането за възстановяване, стречинг, превенция и рехабилитация се подобри. Макар правилото за 500-те мача все още да засяга някои играчи, други продължават по-дълго.

свързани статии

Модрич и Джеко са отслабени от възрастта, но те, съвсем ясно, са най-доброто, с което Хърватска и Босна и Херцеговина разполагат. Случаят с Меси е по-спорен, но е трудно да се каже с голяма сигурност, че Аржентина би била по-добра без него.

Ала Роналдо вече не е играчът, който беше. Той не е дори играчът, в който се превърна, след като престана да бъде играчът, който беше. Действа тромаво в една все по-малка зона на влияние, все още приличен във въздуха, все още добър реализатор, но едва способен да се движи, без експлозивната мощ, която някога го направи велик. Кристиано стана шампион на Саудитска Арабия този сезон, но това е по-малко признание за него и повече обвинение срещу първенството.

Дори на последното световно първенство той изглеждаше като бреме. Когато бе оставен извън състава за сметка на Гонсало Рамош срещу Швейцария, Португалия вкара 6 гола, а Рамош отбеляза 3 от тях. На Евро 2024 също се видя, че Роналдо по-скоро пречи на мореплавателите, отколкото да помага.

Опасността е, че присъствието на Кристиано може да означава едно потенциално блестящо поколение португалски творци никога да няма възможността да бъде истински отприщено. В това е иронията на намаляването на наказанието за червения му картон срещу Ейре. То може да представлява абсурдна несправедливост, тъй като в крайна сметка вероятно ще попречи на Португалия.

Няма съмнение, че Роналдо е в невероятна форма за 41-годишен. Нито е погрешно да се посочи, че ако оставим Роналдо настрана, Португалия не е произвеждала нападател от световна класа след Еузебио. Но идва момент, в който неговата неподвижност го превръща във воденичен камък, а всеки що-годе компетентен нападател, който може да се движи, е по-добра опция. CR7 e доказателство за манията на съвременния свят по знаменитостите.

Материал на "Гардиън", превод на "Тема спорт"