Бившият десен защитник на Пари Сен Жермен Грегори ван дер Вийл призна, че се е отвратил от футбола по време на периода си във френския гранд.

33-годишният бивш холандски национал прекара четири години във френската столица след трансфера си от Аякс през 2012-а и вдигна общо 12 трофея, докато носеше екипа на клуба. Успехите обаче по никакъв начин не правят по-добър спомена му за престоя край Айфеловата кула.

Бекът с 46 мача за страната си започна само 17 срещи в Лига 1 в първия си сезон в клуба, последвани от 24 през 2013/14, 22 през 2014/15 и накрая само 16 през 2015/16, преди да замине за Фенербахче и да прекрати кариерата си във ФК Торонто след кратък престой в Каляри.

Ван дер Вийл напусна ПСЖ на 28-годишна възраст, когато трябваше да е в пика на кариерата си, но след "Парк де пренс" записа още само 57 професионални срещи, преди да се оттегли през 2020 г., след като беше свободен агент в продължение на една година. В интервю за Kick't Net той сподели за премеждията си в Париж.

"Отиваш във Франция, където играчите, треньорите и тактиката са различни. Пристигнах в отбор, който беше пълен със звезди. С играчи, с които си играл единствено на Playstation. Пристигнах като млад играч, а очите ми бяха ококорени, докато се здрависвах с тях. В началото беше лудо, беше невероятно - разказва цитираният от webcafe.bg Грегори. - После получих оферта да удължа договора си с три години, това е вярно, но реших да не го правя, защото не бях щастлив там. Не играех редовно, нямах и сигурността, че ще заиграя редовно. А и имаше някои случки, които ме натовариха допълнително, особено в последния ми сезон, когато Серж Орие направи онзи клип, в който говори за мен и за треньора Лоран Блан само два-три дни преди важен мач от Шампионската лига срещу Челси.

Той беше наказан за това, а всички ми изпращаха съобщения: "Подготви се, ти си този, който ще играе!" Разбира се, това беше възможност за мен. Но в крайна сметка дори не играх. Сложиха Маркиньос на моето място, въпреки че е централен защитник. Това бяха трудни моменти, чувствах се зле и се питах: "Толкова ли съм слаб, че съм втори десен бек на отбора, но вместо мен играе централен защитник?". Това ме накара да искам да напусна. Честно казано, по онова време бях отвратен от футбола."