Вече измина малко повече от половината от сезона в Шампионската лига на УЕФА и, честно казано, някои неща изобщо не изненадват. ПСЖ, Байерн, Манчестър Сити, Реал Мадрид и други добре познати имена продължават да властват в топ 8.

Още от самото начало новият формат беше замислен така, че да предложи повече мачове за клубовете и повече игрово време за футболистите. Звучи чудесно на хартия, но на практика натрупването на още четири срещи в и без това претоварените графици в националните първенства не се прие особено радушно – особено сред играчи от отбори, известни със своя сгъстен календар, като Манчестър Сити и Ювентус.

И тук логично възниква въпросът – изпълни ли новият формат наистина целта, за която беше създаден? Според някои анализатори, донякъде да. В банковите сметки на повече европейски клубове потече свеж финансов поток – дори само от квалификационните кръгове се очаква приход над 400 милиона евро като късен подарък за Коледа.

Две години по-късно може да се каже, че системата наистина започва да работи. Разбира се, не всичко е идеално за всеки клуб и за всеки играч. Но ако направим една бърза „анатомия“ на промените, ще видим какво изненадващо се оказа успешно – и кои се превърнаха в най-големите победители на този нов футболен терен.

Да започнем от начало – как работи формата

Старият формат на Шампионската лига на УЕФА се въртеше изцяло около груповата фаза. Тридесет и два отбора се разпределяха в осем групи по четири. Всеки играеше с останалите от групата – у дома и като гост – а след това първите два тима продължаваха към осминафиналите. Третият в класирането – ако може така да се каже „полукъсметлия“ – се отправяше към Лига Европа.

От 2024 година насам обаче нещата изглеждат по различен начин. Новият формат увеличи броя на участниците до 36 и ги обедини в една обща мега лига. Всеки отбор трябва да изиграе осем мача – четири у дома и четири навън. На пръв поглед хаос, но има логика: противниците се определят на случаен принцип, с едно важно уточнение – клубът не може да се изправи срещу съперници от собствената си лига, нито повече от два пъти срещу отбори от една и съща държава.

Повече мачове между големите клубове, но дали си струва?

Една от основните идеи зад промяната беше именно това: да видим големите клубове един срещу друг още в началните етапи. В стария формат можеше да се наложи да чакате чак до четвъртфиналите, за да видите, например, Барселона срещу Байерн Мюнхен. Сега такива двубои се случват още по време на фаза „първенство“.

Миналият сезон го доказа. Арсенал гостува на Аталанта и срещна ПСЖ и Интер още преди ноември. Ливърпул се сблъска с Реал Мадрид, а ПСЖ излезе срещу Манчестър Сити – нещо, което преди беше почти немислимо на толкова ранен етап.

Повече приходи за повече отбори

Финансовата страна на новия формат се оказа може би най-големият му успех. УЕФА увеличи парите за участниците – всеки клуб вече получава около 15,7 милиона евро, спрямо 13,4 милиона при стария модел. Общият награден фонд скочи с цели 33%, достигайки близо 771 милиона евро.

И все пак, най-интересното е, че този формат помага на по-малките отбори. Според УЕФА, клубове, които не са си гарантирали участие в турнира, но са били част от квалификациите, ще си поделят фонд от 440 милиона евро. Така парите достигат и до клубове, които никога не са стъпвали на терена на турнира – един своеобразен „ефект на верижната реакция“ в европейския футбол.

Реално новият формат се превърна в истинска златна мина за средняците, които успяха да се класират. Тимове като Брест, за които това беше европейски дебют, както и Монако, се задържаха конкурентоспособни през цялата фаза. При стария формат те вероятно биха си стегнали куфарите още преди Коледа. Сега обаче събират точки и премии мач след мач – и най-накрая изглеждат като част от голямата сцена.

Големите победители

Селтик и Фейенорд вероятно са сред най-доволните от новия формат. При стария модел тези отбори често се бореха за оцеляване още в груповата фаза и рядко стигаха по-далеч. Миналия сезон обаче и двата клуба показаха съвсем различно лице – печелеха мачове и останаха в играта чак до последния кръг.

Френските тимове, извън обичайния фаворит ПСЖ, също имаха поводи за усмивки. Брест, Лил и Монако изненадаха дори най-предпазливите анализатори с резултатите си. И ако трябва да сме честни, това е едно от най-осезаемите предимства на новата система – клубове от средния ешелон получават повече възможности, а с тях идват и повече мачове за техните футболисти. Това не само ускорява развитието на играчите, но и повишава стойността им при бъдещи трансфери. Дори по-малките първенства печелят, когато техни отбори се представят добре на европейската сцена.

Кои обаче са големите губещи?

Парадоксално, може би самите футболисти. Два допълнителни мача в календар, който и без това едва побира всички турнири, се равняват на още натоварване, още риск от контузии и още по-малко време за възстановяване. Халфът на Манчестър Сити Родри дори сподели, че играчите са били „на ръба да обявят стачка“ преди старта на новия сезон – лесно можем да им повярваме.

Пострадали се оказаха и анализаторите в клубовете. Ако преди трябваше да разучават трима съперници от групата, сега задачата им е да подготвят детайлни доклади за цели осем отбора. Един източник от голям европейски клуб признава, че работата им се е утроила – което вероятно обяснява защо през последния сезон имаше толкова много изненадващи резултати и мачове с много голове.

Все още няма безплатен обяд

Някои спортни коментатори твърдят, че новия формат на Шампионската лига напомня повече на тренировъчна площадка за големите клубове – ПСЖ, Манчестър Сити, Байерн и останалите от елита. И ако се замислите, логиката е ясна. Най-добрите хедж фондове също използват симулационни „пясъчници“, в които младите трейдъри се упражняват с реални сценарии, но без реален риск.

По подобен начин, опитните играчи често пробват нови казино игри в демо режим – не заради забавлението, а за да проучат механиката и да усъвършенстват стратегиите си, преди да се впуснат в истинската надпревара. Същият принцип изглежда действа и при топ клубовете – макар че в новата Шампионска лига няма нищо толкова просто и предвидимо.

Да, може да се каже, че част от грандовете използват „по-леката“ фаза на лигата, за да дадат шанс на младите си таланти и новите попълнения да усетят ритъма на турнира, преди да започнат битките на живот и смърт в елиминациите. Но ако има едно нещо, което този нов формат вече доказа, то е, че може да изненадва дори най-силните.

Вземете Монако, например – успяха да измъкнат точка и от Манчестър Сити, и от Тотнъм. Или попитайте Наполи какво се случи в Айндховен срещу ПСВ – отговорът ще е ясен: в новата Шампионска лига „лесни мачове“ просто няма.