Еуфория в Интер: Ериксен е идеалният халф за Конте

Кристиан Ериксен официално е играч на Интер и така се изясни ситуацията около него. През последните шест месеца датчанинът беше в несигурност заради ситуацията с изтичащия му договор през лятото на 2020 г. Ериксен така и не отиде в Реал, за където бе спряган. Тотнъм пък лятото купи Джовани ло Селсо, който в бъдеще трябва да отнеме повечето функции на Кристиан. Адаптацията на аржентинеца се забави, но Маурисио Почетино и наследилият го Жозе Мауриньо вече не искаха да дадат ключова роля на Ериксен, който се готвеше да напусне.

На финалната права при шпорите Кристиан само от време на време показваше класа. Това е в пълен контраст с последните 6 сезона, когато Ериксен беше най-важният и стабилен играч на Тотнъм. Сега той отново ще има ключов статут. Кристиан е толкова универсален и добър, че ярко свети във всяка схема, при всеки треньор (тества го дори Тим Шърууд при шпорите), но има няколко причини да вярваме, че за Конте ще бъде особено полезен.

Футболът на Антонио е изграден върху автоматизма. Именно тази дума Еден Азар използва, за да опише разликите между спеца от Лече и всеки друг треньор. Алваро Мората също говори за тренировки, след които „отборът по същество играе без дори да се гледа“. Антонио е един от най-добрите в света по способността да дефинира подробно такива автоматизми. В защита такава система дава невероятни резултати. Но при играта срещу „паркирани автобуси“ автоматизмът невинаги е от полза. Причината не е само в това, че отборът не е в състояние да надхвърли 3-4 идеално изработени идеи, но и в подбора на играчите.

За футбола на Конте най-важни са две качества: дисциплина (в противен случай се нарушават автоматизмите) и производителност. В съвременния футбол тези качества рядко се комбинират с креативност. Тези, които неуморно работят, по правило не дават нестандартни решения, когато автоматизмът не работи. А добрите в изграждането нарушават равновесието или с егоистично действие, или с небрежност в дефанзивен план. Ериксен е от рядката порода футболисти, които създават и работят на най-високо ниво. След като се присъедини към Висшата лига през 2013 г., той е лидер при асистенциите и пасовете, довели до удар. Резултатните му подавания са много разнообразни – разрязващи отбраната пасове, тънки подавания, точни центрирания от статични положения.

Дори през този сезон Ериксен има средно по 2,5 асистенции на мач. И никога не е падал под 2,4 във Висшата лига! Това безспорно е топрезултат. За сравнение в Интер няма футболист, който да е с над 2,3. Отнася се за Антонио Кандрева, но статистиката е завишена от огромен брой предвидими центрирания, които обикновено лишават отбора от интелигентно продължение на атаката. Това е един от автоматизмите, които невинаги работят.

Само Стефано Сенси предложи оригинални решения в началото на кампанията, но и той не достигна нивото на сегашната версия на датчанина. Освен това системата на Конте позволява да ги използва заедно, което ще направи Интер много по-разнообразен в атака. В същото време Кристиан няма да внесе дисбаланс в играта без топка. В дефанзивен план той се доближава до статистиката на Сенси и Николо Барела, които играят в центъра на халфовата линия.

За да се завърши картината, са необходими още няколко детайла. Кристиан е почти толкова добър в рушенето, въпреки че играеше в по-атакуващ отбор и често действа на по–предни позиции от Сенси и Барела. Датчанинът има 51% успешно отнети топки, срещу 44% на Сенси и 46% на Барела. Така той напълно покрива дефанзивните изисквания на Конте. Отнетите и пресечени топки са косвено отражение на работата в отбрана. Още по-важно е правилното движение по време на преса, което може да доведе до безадресно подаване от страна на съперника. В тази дейност Ериксен е ненадминат.

В интервю за „Телеграф“ датчанинът описа ролята на модерната „десетка“ и стила на Тотнъм. При Почетино никой не беше освободен от пресата. Ериксен прие изискванията и дори добави. „Винаги бях добър в бягането. В допълнение Почетино изисква агресия и сила и тук, изглежда, съм се подобрил“, каза Кристиан.

Миналия сезон Ериксен беше лидер в Тотнъм със средно пробягани 12,2 км на мач. Най-близкият му преследвач бе Ерик Ламела, който обаче се включваше в мачовете от време на време и това му позволи да демонстрира невероятен интензитет. Ериксен играе почти без паузи и спадове, но все пак се справя блестящо. За Конте сценарият е идеален - Интер получава един от най-стабилните конструктори в Европа, преминали през школата на Почетино, където не може да си позволиш халтура. В Англия Ериксен се бори за статута на крал на далечни удари.

При това е доста успешен - никой не е вкарал повече от Кристиян с шутове извън наказателното поле за времето, през което е бил във Висшата лига (23 гола). Датчанинът използва това си качество много разумно - не унищожава атаката, игнорирайки партньорите си, а по-скоро прибягва до него в последния етап на мача, ако другите трикове не сработят. В същото време качеството на удара му е на висота.

Изстрелите от разстояние са друг полезен метод за преодоляване на „автобусите“. В Интер при Конте има специална връзка с удари отдалече. Нерадзурите са едва на 8-о място по брой опити за стрелба от разстояние, но пък в Топ 3 по отбелязани голове по тази начин. Изявен изпълнител обаче липсва – само Мартинес е вкарал повече от 2 гола от далечна дистанция.

И ако Интер е сравнително добър по този показател, то Ериксен е безспорен майстор. Това е важна допълнителна заплаха - или съперниците ще трябва да играят по-открито, или Кристиан ще получи шанс да ги накаже.

Преди 3 г. Почетино използва схемата на Конте и датчанинът се справи отлично в нея. Пъзелът, формулиран от Антонио, принуди съперниците му в Англия да копират идеите му. Аржентинецът имаше три варианта за схемата - 3-4-2-1, 3-5-2 и 3-1-4-1-1 (с ромб в средата). Ериксен блестеше във всеки от тях. Няма причини същото да не се случи и в Интер.

Материал на в-к Тема спорт