Лудогорец ще е 10-ият съперник на Интер в евротурнирите, чиито име започва с "Л". Това обаче не е факт, който да действа особено стряскащо на италианския гранд. В навечерието на предстоящия 1/16-финал за Лига Европа, балансът от изиграните 25 мача е 11 срещу 9 победи при 6 равенства и голова разлика 41:28. В 9 от случаите е ставало въпрос за елиминации, като италианският гранд е отпадал два пъти - от Лугано и Ливърпул. Разградчани пък ще са под №8 като представител на страна, чийто отбор с начална буква "Л", се изправя срещу Интер.

 

Триптихът срещу Лион

Началото е в несъществуващия турнир за Панаирната купа, предшественик на тази на УЕФА. През 1958/60 г. в първия кръг Интер съсипва със 7:0 Лион на "Сан Сиро", като Еди Фирмани вкарва 4 гола, Антонио Анджелило 2, а един добавя Бенгт Линдског. Реваншът завършва 1:1 с попадение на Ренцо Ровати.

Хлапетата още два пъти кръстосват шпаги с миланския гранд. През сезон 1997/98 г. сблъсъкът от 1/16-финалите за Купата на УЕФА е драматичен. Жюли и Кавелия шокират "Меаца", голът на честта за 1:2 е дело на Маурицио Ганц. В Лион обаче Интер ликува с 3:1 (Франческо Мориеро, Беноа Кое, Купе-авт.; Бак) по пътя към третия си трофей от турнира.

През 2002/02 г. мачовете са в груповата фаза на Шампионската лига. Лион пак превзема Милано с 2:1 (Гову, Андерсон; Фабио Канаваро), а на "Жерлан" головото шоу приключва 3:3 (Андерсон-2, Кариер; Ернан Креспо-2, Касапа-авт.).

Разменени рундове с мърсисайдци

През 1964/65 г. Интер се изправя срещу надигащия се гигант Ливърпул в 1/2-финал за Купата на европейските шампиони. Начело с Хеленио Херера Гранде Интер получава тежък удар след 1:3 на "Анфилд". Хънт, Калахан и Сейнт Джон са точни за червените, а Сандро Мацола се разписва за гостите. На реванша фаворитът не оставя съмнение в превъзходството си и елиминира Ливърпул с класика, оформена от Марио Корсо, Хоакин Пейро и Джачинто Факети по пътя към втория си пореден трофей от надпреварата.

43 години по-късно жребият отново събра мърсисайдци и миланци. Този път фазата е 1/8-финал в Шампионската лига. Ролите са разменени и фаворити са червените. Ливърпул начело с Рафа Бенитес не пропуска да се възползва, записвайки два успеха - 2:0 (Кайт, Джерард) у дома и 1:0 (Торес) като гост. Воденият от Роберто Манчини Интер пък завършва двубоите с по 10 души, след като на "Анфилд" е изгонен Марко Матераци, а на "Меаца" - Николас Бурдисо.

Австрийският дразнител

През сезон 1985/86 г. на 1/16-финал за Купата на УЕФА съперникът е ЛАСК. Очакванията са, че австрийците ще бъдат схрускани с лекота от впечатляващата селекция начело с Иларио Кастаниер, в която личат имената на Валтер Дзенга, Фулвио Коловати, Бепе Барези и Кале Румениге. Това обаче изобщо не се получава и в Линц с гол на Грьос домакините сензационно печелят с 1:0.

На реванша обаче нещата идват по местата си и няма прошка. Австрийският дразнител е пометен с категоричното 4:0, като хеттрик вкарва Алесандро Алтобели, след като Лиъм Брейди бе открил от дузпа.

Варшавското страдание

Още в следващия кръг името на съперника отново започва с "Л". На 1/8-финала Легия също не стряска, но варшавяни ще се окажат костелив орех, при това на два пъти. Междувременно е извършена треньорска смяна и на кормилото е клубната легенда Корсо. Тифозите не броят поляците за сериозен съперник и само 34 хиляди си късат 90 минути нервите за 0:0 на "Меаца". Яловото превъзходство на домакините срещна отличия отпор на вратаря Казимерски.

На реванша във Варшава битката е на живот и смърт. В редовното време голове не паднаха, а появилият се в продълженията Пиетро Фана донася скъпоценния успех за Интер.

През следващия сезон жребият отново събра двата тима, но в 1/16-финал за Купата на УЕФА. Като домакини армейците стигнаха до успех с 3:2 с голове на Сикорски, Джекановски и Карас, точни за гостите са Алтобели и Рикардо Фери. На реванша се стекоха над 49 хиляди, а визата отново подпечатва Фана за 1:0.

Швейцарският шок

Разстоянието между Милано и Лугано е някакви си 63 км и когато през сезон 1995/96 г. жребият определя за съперник едноименния швейцарския тим на 1/32-финал за Купата на УЕФА, настроението е като за разходка. Вместо това нерадзурите изживяват истински кошмар. На "Карнаредо" Роберто Карлос открива резултата, а Караско изравнява, като полученото 1:1 все още не притеснява фаворита.

Пред почти скандално скромната аудитория от 15 955 зрители на "Меаца" същият Караско 5 минути преди края наказва вратаря Джанлука Палиука, оставяйки хората на Луис Суарес без отговор. А в тима, воден от Роберто Моринини, ликува доскорошният футболист на миланци Игор Шалимов.

Резилът от 1995 г. си остава и последният, когато Интер е елиминиран в първия кръг на същинската фаза на евротурнирите.

Отстрелването на орлите

В Европа Интер мери сили и със сънародници, чието име започва с "Л", при това залогът е трофей. През 1998 г. на парижкия "Парк де Пренс" Иван Саморано, Хавиер Санети и Роналдо бяха точни за 3:0 срещу Лацио, а Купата на УЕФА бе първият трофей за Масимо Морати, който впоследствие ще се превърне в президента с най-много отличия в клубната история. Очакванията за оспорван финал не се сбъдват, черно-сините с лекота отстрелват орлите, а за малко емоция в края са изгонени Тарибо Уест (Интер) и Алмейда (Лацио). Интер не бърка срещу италианци, когато залогът е евротрофей - през 1991-ва същото се случва и на Рома (2:0, 0:1) за дебютната Купа на УЕФА.

Бербо остана капо на "Меаца"

През сезон 2002/03 Интер срещна Леверкузен в груповата фаза на Шампионската лига. Димитър Бербатов бе титуляр за аспирините и се постара, но за 75 минути не можа да се разпише на "Меаца". Интересният двубой завърши 3:2 с попадения на Луиджи ди Биаджо (2) и автогол на вратаря Бут, докато за гостите точни бяха Живкович и Франса, който влезе на мястото на Митко.

Ответният двубой мина без участието на контузения Бербатов. Нерадзурите, начело на които бе Ектор Купер, надделяха с 2:0, а на "БайАрена" вкараха Обафеми Мартинс и Емре Бельозоглу.

Резил на московската гара

Срещу Локомотив нерадзурите оформиха карето си срещу московски отбори. Но докато спомените от Торпедо, Спартак и ЦСКА са приятни, с железничарите е различно. През сезон 2003/04 г. в групите на Шампионската лига малко очаквано на московската гара Лосков, Ашветия и Хохлов натовариха с 3:0 гостите. На разположение на временния треньор Корадо Вердели бяха играчи като Франческо Толдо, Иван Кордоба, Санети, Канаваро, Матераци, Хулио Крус, Алваро Рекоба и Кристиан Виери, но и това не помогна резилът да бъде избегнат.

При успех в Милано нерадзурите щяха да продължат в турнира. С новия наставник Алберто Дзакерони бе записано само 1:1 (Рекоба; Лосков), което прати Интер за Купата на УЕФА.

Укротяване на песовете

През сезон 2011/12 г. грандът от Милано за последно се изправи срещу съперник в евротурнирите, чието име започва с "Л". В груповата фаза на Шампионската лига Интер се сблъска с Лил. И песовете (с Азар, Джо Коул, Дебюши, Пайет, Муса Соу, Мавуба) бяха укротени с две победи.

На "Метропол" актуалният шампион на Франция бе съсечен с гол на Джампаоло Пацини. В Милано успехът на Интер също бе минимален, този път с 2:1. Валтер Самуел и Диего Милито се разписаха на водения от Клаудио Раниери тим, а в края Тулио върна едно попадение за Лил.


Материал на вестник "Тема спорт"