75 години безсмъртие: Митът "Гунди"

Днес хиляди привърженици ще се отправят към „Герена“. Те няма да станат свидетели само на двубоя Левски – Ботев, който започва от 20:00 часа. А ще са участници в нещо по-велико – отбелязването на 75-ата годишнина от рождението на легендата на българския футбол Георги Аспарухов (04.05.1943 г. – 30.06.1971 г.). Човекът, карал милиони да се прехласват по играта му. Мъжът за когото са изпети песни, написани са книги. Този, който не остаря и Господ прибра твърде рано, но който винаги ще е модел на подражание.

5 юни 1960 г., първенството върви към края си, Левски играе със столичния Локомотив. Сините падат с 0:2, но мачът влиза в историята не с резултата. През втората част в игра се появява снажно момче, което съвсем наскоро е навършило 17 години. Застава на поста ляв полузащитник, а по високоговорителите на стадион „Раковски“ го обявяват като Рангелов.

В този двубой не изпъква с нещо особено, при втората си поява на терена със синия екип седмица по-късно Левски отново допуска домакинска загуба – 2:3 от Ботев Пд. Младокът играе веднъж с номер 6, после с петица на гърба си. По-късно той ще стане световноизвестен не с презимето си, а с фамилията Аспарухов, ще носи деветка на фланелката си, великият треньор на Милан Нерео Роко ще го обяви за център-нападателя на неговите мечти, а Левски ще кръсти на негово име своя непостроен още клубен стадион в квартал „Герена“.

След 7 мача и 4 гола със синята фланелка през сезон 1961/62 идва моментът, в който талантът трябва да прекрачи прага на задължителната родна казарма през есента на 1961 г. Следва кратък престой на Гунди в ЦСКА, продължил около 2 месеца, епизодична поява в контрола за тима и... командироване през декември в далечно южно поделение. Талантът на новобранеца Аспарухов е на път типично по нашенски да бъде похабен, ако... ролята на добрата фея в кариерата му не изиграва Георги Генов, който води Ботев Пд, също армейски клуб.

Той казва на началник в пловдивския гарнизон: „При вас има едно войниче, добро футболистче – я ми го преведете в Пловдив“. И Гунди дебютира за канарчетата на 4 февруари 1962 г., като в града на тепетата той остава до 5 октомври 1963 г., преди да се завърне в родния си клуб. Още преди края на сезона, на 6 май 1962 г., Аспарухов играе първия си мач за националния отбор, а на 3 юни същата година вкарва първия гол за България на световни финали – в Чили.

Там отпадаме безславно, но България вече има своя голям централен нападател. В Ботев не всичко тръгва по масло, но той успява да се докаже. С него канарчетата вече са друг отбор – такъв, който нанася най-голямата и досега загуба на Левски в елита, при това в София – 6:1, а Аспарухов е оставен извън състава, по щастлива случайност не става част в този епизод в историята...

С него жълто-черните са атакуващ отбор, който е наричан „Чико-Тумби-Гунди“ – заради Динко Дерменджиев, Георги Попов и Аспарухов. С него канарчетата взимат купата на България през 1962 година. След това през 1962/63 Ботев става първият български отбор, преодолял два съперника в евротурнирите и достигнал четвъртфинал. В турнира за КНК блести таранът, който в дебюта си вкарва два гола на Стяуа при загубата с 2:3 в Букурещ, а на реванша мушва на румънския гранд хеттрик – реализира и трите попадения с глава още преди почивката, при успяха 5:1. 

През 1965-а е първият му мач за сините в Европа. На недовършения „Герена“ Левски посреща Бенфика на легендата Еузебио. Аспарухов смайва треньорът Бела Гутман, който след мача 2:2 (гол и асистенция на Гунди“, възкликва по негов адрес. „Това змийче може да ухапе всеки отбор“. Реваншът на „Луш” пак се превръща в рецитал на двама феномени – Еузебио отново се разписва, но Гунди отговаря с две попадения, като при второто преминава през цялата защита. Освен това е подкосен в наказателното поле, но френският съдия Фошо не посмява да свири дузпа.

Никой преди него не е вършил подобно нещо на митичния стадион. След крайното 3:2 домакините правят шпалир и ръкопляскат на сините, а треньорът им Гутман е още по-категоричен: „Ако някой ми беше казал, че България притежава играч от такава класа, нямаше да повярвам. Аспарухов е новият Ди Стефано, достоен да играе в най-силните европейски отбори“. Комунистическа България обаче така и не го пуска от задушаващата си прегръдка.  За играта му за Левски, партньорството със Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов, Меци Веселинов и още плеяда сини играчи се разказват легенди.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия на „Уембли“ (1:1). Той обаче е единственият направил го среща А отбора на трите лъва в неговия дом, при това, когато Англия е актуален световен шампион. Тогава Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима англичани и вкарва.

Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач, като е най-младият в състава), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). На първите две бележи единствените голове – все при загуби от Унгария. Паметни остават и мачовете през 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола във Флоренция и класира България за финалите в Англия). 

Девизът на Гунди „Бори се винаги за красива и честна победа“ се е превърнал в канон. Разказват, че е можел да бъде и национал по волейбол и баскетбол заради уникалната си двигателна култура. Тези, които са го гледали са били истински щастливци. Тези, които не са, са късметлии, че могат да слушат истории за футболиста и човека Георги Аспарухов. За всички тях той отдавна е, а и ще остане мит! Днес, тези отиващи към сектор А на „Герена“ за пореден път ще бъдат посрещнати от огромен винил, от който ги гледа усмихнат млад мъж. Този, на който носи името стадиона.

Материал на "Тема Спорт"