Отдавна е настъпило времето футболната общественост на България да занижи очакванията си към националния тим, а сега вече това е крайно належащо. Системата отдавна е объркана и е повече от нормално, след като да речем спре производството на дървесина, а вносът е забранен, мебелните магазини да фалират.

Само че във футбола вносът не е забранен, но перспективата националният тим да е съставен от що годе прилични гастрольори от балканските, африканските или латинските страни наистина не е реална. С натурализирани футболисти националният отбор може би ще играе по-прилично, но пък тогава няма да предизвика никакъв интерес, дори Боби Михайлов пред стадиона да кани случайни минувачи да си изкарат 2 часа на трибуните с безплатен кетъринг. 

На практика националният ни отбор е фалирал и морално, и като резултати. Този път вече ситуацията е сериозна и в близко бъдеще няма кой да им стъпи, ако ще не срещу Англия, ами дори да играят срещу сборен отбор на световните звезди, селектиран и воден от тандем Гуардиола/Клоп.

И не се вижда как това нещо може да бъде променено през следващите поне 5 години. Сегашното състояние си е направо като таван на възможностите на този отбор и си е представителна извадка на състоянието на футбола ни в момента. И няма кой знае какви изгледи ситуацията да се промени коренно. Няма как скоро да произведем играчи, които изведнъж да попаднат в клубове от нивото на футболистите на Косово. 

Клубовете ни викат – ами ние имаме школа, но феновете ни притискат с резултати. А БФС казва – осигурили сме равни и зелени терени за подготовка, удобни легла и топла храна в базата, това е от нас. И този тенис мач с постоянно прехвърляне на топката, вече не е интересен на никого.

Дори Данчо Лечков да се появи някъде с не шарена риза и да каже нещо ново и недъвкано, никой няма да му обърне внимание. Толкова е безинтересен и скучен. Все едно е мениджър или консултант на туристическа агенция, говори за самолети, за хотели, за здравословно изхранване. Само не разбрахме стюардесите и камериерките имат ли някакво влияние върху представянето на националния отбор. 

Боби Михайлов отдавна не стъпва по земята, за да може да се води някакъв нормален диалог с него. Той бяга от обикновените хора с джипка от пистата на стадиона, все едно сме в Чечня или в Колумбия на някакви бандитски селски мачове. Избира си медиите, избира си въпросите и изобщо не му пука какъв му е имиджът.

Вероятно в момента президентът на БФС се вълнува повече от новия нос на Преслава, отколкото от това как да съживи футбола ни. Сигурно му е супердосадно да ходи на мач на националния отбор, ако не беше синът му на вратата, нямаше и да се разкарва до стадиона, а в редките си словоизлияния продължава да твърди, че реформата на БФС е успешна, интересът е огромен, а съдийството е много добро. Лошото е, ако тези неща Боби Михайлов ги мисли. Ние смятаме, че не ги мисли, а само ги говори.

Клубовете – ясно. Какво е ясно ли? Преди няколко дни бившият вече играч на Черно море Гошо Илиев каза нещо, което остана между другото покрай драмите с полиграфа. Той и съотборниците му редовно събирали пари за школата. Е как да стане работата? Щом в стабилния финансово клуб Черно море футболисти събират пари за школата, какво да очакваме. Да, от там излезе Мартин Минчев. Обаче самородни таланти има навсякъде, ще видим дали това е изолиран случай. 

Да беше само Черно море. Преди 2 седмици Даниел Боримиров направо изби рибата - нито една стотинка инвестиция в базата на школата за 5 години. Това е школата на Левски! Това са 5 години! И после се чудим защо сините не могат един бек да изкарат като хората за мъжкия отбор. А едно време половината национален отбор беше от Левски.

И след като такива случаи, а със сигурност така е по цяла България, минават пред обществеността, запалянковците какви претенции могат да имат за футбола като цялостен продукт, върхът на който е националният отбор. Всичко си минава и заминава и изведнъж, като паднем от Косово – леле, к'во стана. Елементарно е – в школите, които съществуват със събрани пари от футболистите, или с дарения, няма как да се изграждат качествени играчи.

Малките нито знаят как да се хранят нито как да се възстановяват, нито се развиват на база правилна методика, нито някой им налага някаква последователност. И като станат на 18 години, се сблъскват с товарния влак, който в случая означава съмнителни, но школувани и тактически грамотни чужденци. А за нашите си таланти плачем – ами не им се дава шанс. Ами недейте така, кой треньор няма да даде шанс на Минчев от Черно море?

Кой ще го даде под наем или ще го забие на пейката? Минчев се откроява категорично от стотиците негови набори в страната. За други безспорни национали на неговата възраст сещате ли се? Вероятно има един-двама с много условности. Обаче къде са, че Балъков не ги е видял, а се прави на разсеян, та връща в отбора старите пушки Георги Илиев и адаша му Сърмов.

Вижте Божката Краев, който уж бе големият талант. Неподготвен, отиде в Дания, обаче интересното е, че едва там разбра, че е неподготвен. И не играе. Бори се, мъчи се, но няма как да навакса пропуснатото от школата на „Герена“, която се издържала с дарения. И сега, ако Божката се върне в Левски, ще запуши пътя на някой друг, който сега излиза от школата, или пък отскоро е част от разширения състав. Вутов в Удинезе. Ихо-ахо, и той се оказа неготов. Десподов като гледаме и той трудно ще захапе.

Кръгът е омагьосан, нали? Такъв е случаят с голяма част от националите. Тимът е съставен или от уж големи таланти, които излизат някъде на скромно място в Европа, а там или играят рядко, или изобщо не играят, и, от друга страна, от звездите от нашето първенство, които при успешно вдигнати две корни вече летят в облаците при Боби Михайлов. Който сигурно гледа по телевизията как неговият приятел Мишел Платини го разпитват. И се надява и него да не го викнат случайно да го питат как спечели последния конгрес на БФС.

Ами такива са нещата, такава е системата по печелене на избори и на гласуване на домакинства. Помним филма „Панорама“ на БиБиСи, в който видяхме как Иван Славков е бил част от системата с гласовете. Само че Боби Михайлов само се опитва да имитира Батето, когато си пийне малко и реши все пак да излезе от стадиона през главния ход. При онова БФС обаче имаше повече публика на мачовете на националния отбор, а и при някоя конфузна загуба Славков не се изнизваше с джипка от пистата. Ама Батето беше народен човек, а този сега се прави на извънземен. 

Материал на Желю Станков, "Тема Спорт"