Мисията е изпълнена. Единствената новина от „Горещия обед“ идва от „Арена Гарибалди“ в Пиза: Наполи математически си осигури участие в следващото издание на Шампионската лига. В един следобед, чийто ритъм не се различаваше много от този на приятелски мач в началото на август, на Адзурите им бяха достатъчни ударите на трима от най-важните играчи в състава: първо Мактоминей, после Рахмани, с втория си гол, и двамата с глава, в сезон, в който мускулни контузии ги принудиха да пропуснат половината от Серия А, а в добавеното време – Хойлунд. И кой знае какъв щеше да бъде сезонът за Адзурите без близо 30-те контузии, настъпили през годината.

Времето за размисли за миналото обаче изтече. Очакваното решение дойде и мачът с Удинезе ще послужи само за да определи на коя позиция в класирането ще завърши отборът на Антонио Конте. Човек, който на пейките на Ювентус, Интер и Наполи никога не е завършвал първенството под второто място: достатъчен е само една точка, за втората позиция. Достатъчна мотивация, за да се изправи с пълна сила в последния кръг у дома срещу Удинезе. И да започне да мисли за бъдещето. 

Единствената изненада на следобеда идва час преди началния сигнал и носи подписа на Антонио Конте: Мерет играе на мястото на Милинкович-Савич, Бюкема в триото на централните защитници с Ди Лоренцо вдясно, но най-вече Елмас от 1-вата минута на мястото на Кевин Де Бройне. Именно македонецът е един от най-активните играчи на Адзурите през първото полувреме, играейки почти на линията на Хойлунд и Алисон Сантос. Пиза, подредена в обичайната формация 3-5-2, водена от дуото Стоилкович-Морео в атака, наблюдава.

Наполи отбеляза в 20-ата минута. Лоботка намери Хойлунд в наказателното поле, датчанинът от неподвижно положение подава с прецизен пас към Мактоминей, който вкарва десетия си гол в шампионата в далечния ъгъл, като Шемпер остава неподвижен и виновник. Същото важи и за второто попадение на отбора на Конте: корнер на Елмас, Рахмани изскача над Ангори и с глава преодолява вратаря на Пиза, който не удържа лесна топка, която му се изплъзва под тялото и преминава малко над голлинията. Двойката на Наполи след 27 минути унищожава Пиза, който не реагира, не създава нищо, а само наблюдава какво се случва на терена.

До такава степен, че единственият забележителен удар към вратата на нерадзурите идва в последната секунда на първото полувреме след подарък от Буонджорно, който пропуска слабо центриране на Морео и подарява един на един на Стоилкович. Той обаче уцели Мерет, предизвиквайки освирквания от публиката, която протестираше срещу отбора и треньора (освиркван при обявяването на съставите) с транспарант, който не оставяше място за интерпретация: „Това е въпрос на уважение, подкрепяхме ви, докато показвахте ангажираност, хъс и пот, разочаровахте ни и не ни заслужавате, догодина няма да правим отстъпки на никого, който остане в Пиза, трябва да бъде достоен за тези хора“.

През второто полувреме темпото, ако е възможно, спада още повече. Между въртене на топката и аплодисменти за малкото играчи на Пиза, в които феновете разпознават дух на саможертва (Калабрези, Морео, Пичинини), Наполи контролира играта, без да нанася удари. Епизод, който заслужава да бъде отбелязан, е сбиване, предизвикано от Елмас, един от най-активните сред мъжете на Конте, което принуждава треньора да го извади от терена няколко секунди по-късно. В 92-рата минута Адзурите окончателно приключват мача, като изработват разлика в головете, която може да им е от полза в последния кръг в случай на равенство по точки с Милан. Де Бройне създава положение отляво и намира Мацоки, който стреля лошо, но намира Хойлунд напълно свободен в наказателното поле: 3:0 и краен сигнал. Осма поредна загуба за Пиза (не се е случвало от шампионата на Серия С през 53-54 г.), който се сбогува с 10-те хиляди зрители на „Арена Гарибалди“ с представяне, недостойно за категорията.