свързани статии

Самолетът от Баку излетя през нощта без трофей на борда и кацна в 8 сутринта. Унай Емери се прибра, спа три часа, след което се върна в базата на Арсенал, където играчите започнаха да пристигат от обяд и бяха извиквани един по един. Първият му сезон на „Емирейтс“ беше приключил. Испанецът настоява, че кампанията е била много добра, но се е сринала в края. След загубата от Челси във финала на Лига Европа беше време за анализ и подготовка за следващия етап.

Само един играч не дойде – Месут Йозил. Емери им разказа плановете си и чу техните, но признава, че са били допуснати грешки. И в рамките на 6 месеца вече го нямаше. Нещо се бе пречупило, ситуацията беше „неустойчива“ и последва уволнение на 29 ноември.
Емери сега е заключен във Валенсия и обсъжда желанието си да работи отново. Забелязва се старият ентусиазъм, но той върви с неизбежното чувство за несправедливост по отношение на това как той бе изобразен, отхвърлен като бедствие.

През октомври 2018-а феновете скандираха: „Върнахме си нашия Арсенал“. До ноември 2019-а те бяха променили песента: „Емери вън“. „Първият сезон се справихме много добре. Помислих си: „Това е моят отбор“. Хората казваха: „Унай, виждаме твоята личност в този тим“. Имахме дух и играехме с много енергия – срещу Тотнъм, Юнайтед, Челси. Изведохме Арсенал до първи европейски финал от 13 години, справихме се чудесно срещу Наполи и Валенсия. Третото място във Висшата лига беше в обсега ни, но загубихме четири решителни точки срещу Палас и Брайтън“, казва Емери.

Той нарича тези резултати „неразбираеми“, но се опитва да ги осмисли: „Контузията на Рамзи имаше голямо влияние. Той предаваше позитивност на отбора и толкова много енергия. През април имахме редица важни срещи, а без него се нуждаехме всеки да дава сто процента от себе си. В Баку Челси беше по-добър от нас, приемам го. Еден Азар направи разликата. Някои от нашите играчи имат странен манталитет. Един ден казват „да“, а в другия „не“. А във футбола всеки ден трябва да е „да, да, да“. Липсваше ни нещо – ангажираност, характер, лидерство. Казах на собствениците и тогава бяха взети решения, които не минаха добре.

Сбъркахме някои неща, например всички четирима капитани ни напуснаха. Рамзи беше решил да си тръгне, а Чех се пенсионира. Но исках Косчелни и Начо Монреал да останат. Това превърна съблекалнята в съвсем различно нещо. Подписахме с Николас Пепе. Той е добър играч, но имаше нужда от време и търпение. Предпочитах някой, който познава лигата и не трябваше да се адаптира. Например Вилфред Заха от Палас. Казах на ръководството: „Това е играчът, който познавам и искам“. Срещнах се с него и той имаше желание да дойде. От клуба обаче решиха, че Пепе е по-обещаващ за бъдещето“.

Емери не пропуска самокритиката, въпреки че се вижда отчасти като затворник на грешките на другите. Но можеше ли да се намеси? Да убеди Рамзи, Монреал или Косчелни? И защо избра Джака за капитан? „Първоначално Рамзи искаше да остане. Той обаче не се разбра с клуба за нов договор. Аарън искаше да се чувства ценен, всичко беше въпрос на пари, а аз там не се меся. Вярвах, че Джака може да бъде капитан. Играчите гласуваха за него, беше уважаван в съблекалнята“, категоричен е Емери.

Друг от проблемите на Унай беше, че не се разбираше с Месут Йозил – най-талантливия му и скъпоплатен играч. „Говорих много с него“, казва той. Следва дълга пауза, която е намек за тъга: „Той също трябва да е самокритичен, да анализира своето отношение и ангажираност. Опитах с всички сили да помогна на Йозил. Под мое ръководство най-талантливите играчи достигат най-доброто си ниво. Понякога се справяше на ниво, друг път по-лошо. Винаги бях отворен за разговори, но трябваше да даде малко от себе си. Имаше и неща, които не можех да контролирам“, признава Емери.

Унай обаче запази чиста съвестта си: „Треньорът винаги трябва да има сили да поеме отговорност. Аз защитавам играчите, а клубът защитава мениджъра. С Арсен Венгер беше различно, защото той се грижеше за всичко. А аз имах Раул Санлехи и Еду и трябваше да им се доверя, че ще вършат работата си. Моята задача беше футболът. Но това влияе и на терена. Някои от тези неща ни нараниха“.
Може би него най-много... Когато резултатите се обърнаха, той беше лесна мишена. Езикът затрудняваше изграждането на връзка с феновете и изведнъж Емери се превърна в изолирана персона.

Английският му се превърна в тояга, която удряше по него: „Владеех езика на прилично ниво. Когато резултатите са лоши, всичко е различно. Липсва ви езикова дълбочина, за да обясните и изразите себе си. Когато побеждавахме, английският ми беше забавен. Когато губехме, той беше позор“.

И резултатите бяха лоши. Дори ужасни. Емери промени играчи, формации и идеи, но не можа да промени траекторията на Арсенал. Гледаше как отборът се разпада и беше наясно, че скоро всичко ще приключи: „Енергията ни се изплъзваше и нещата се движеха в лоша посока. Някои ме подкрепяха, но като цяло атмосферата и отношенията бяха срещу мен. А това се предава на терена. Това, че изпуснахме преднината си срещу Палас и Уулвс, отразяваше емоционалното ни състояние. Казах на играчите: „Не виждам отбора, който искам“. И тогава видях, че съм абсолютно сам. Клубът буквално ме изостави“.

Хорхе Валдано веднъж каза, че има два вида треньори – силни и слаби. А когато играчите осъзнаят, че си имат работа с втория тип, то наставникът е прецакан. „Абсолютно. Във всеки клуб се чувствах защитен – Лорка, Алмерия, Валенсия, Севиля, ПСЖ. В Арсенал обаче не беше така. Те може и да казват „ние сме с теб“, но пред феновете и съблекалнята не ме защитаваха. Истината е, че в Арсенал се чувствах самотен“, признава Унай.

Но сега е време и за малко оптимизъм: „Аз бях щастлив на „Емирейтс“ и си спомням само хубавите неща. Първата кампания беше великолепна, дадох възможност на млади играчи като Букайо Сака, Джо Уилок, Рийс Нелсън, Еди Нкетия, Габриел Мартинели. Бернд Лено се разви, Гендузи и Торейра също. А Обамеянг реализира 31 попадения и стана голмайстор. Лаказет се отчете с 19 точни изстрела и 13 асистенции. Единственото, което ни липсваше, беше една пропусната дузпа срещу Тотнъм. И няколкото грешки в края на сезона. Наслаждавах се на времето си там 0и все още следя Арсенал. Те минават през преходен период. Микел Артета беше правилният избор, поговорихме си около Коледа. Искам най-доброто за него и за клуба“.

Сега Емери иска отново да работи: „Желанието и енергията са налице. Гледам футбол, уча се. И ако има добър проект в Англия, ако някой ме иска и е готов да ме задържи, аз съм на разположение. На Острова тази идентификация с вашия отбор оживява играта. Като църква е, истинска религия. Там е най-прекрасното място за работа“.

Сид ЛОУ Guardian, превод на в-к "Тема спорт"