Може би най-добрата част от деня на Деклан Райс беше фактът, че за първите 95 минути от този напрегнат мач Арсенал не игра толкова добре. На халфа пък не му бе никак лесно – той се опитваше да търси пространствата и да покрива позиция и половина в средата на терена, където Кай Хаверц отново беше призрачно същество, присъстващо само частично в материалния свят.

Арсенал можеше много лесно да загуби този мач, особено след отмененото попадение на Юнайтед в 88-ата минута. Вместо това топчиите триумфираха и го направиха чрез акт на воля, късмет и опортюнизъм в добавеното време. Това беше победа на личността, а не победа на системата. Това беше точно нещото, което не направиха в края на миналия сезон, когато имаше моменти, в които трябваше да се вдигнат, но леко бездушният тогава отбор на Микел Артета не го стори.

свързани статии

Решителният втори гол дойде в 6-ата минута на добавеното време, когато „Емирейтс“ вече беше измъчено и тревожно място. Райс овладя топката след корнер, изпълнен от Букайо Сака на задната греда. Халфът не се поколеба и отприщи силен удар с десния си крак. Топката се отклони в Джони Евънс, което беше достатъчно да заблуди Андре Онана и гол – 2:1!

Това беше едно от онези малки късчета късмет. Един от онези моменти, когато нещо се случва, защото футболистът настоява да се случи. Не че нещо от това ще отнеме удовлетворението на Артета. Наред с много други по-чисти и по-измерими неща, които Райс трябваше да донесе на този отбор, той очевидно е и решението в трудните моменти на отчаяние.

свързани статии

Топчиите вече бяха много добър отбор. Деклан Райс обаче може да ги направи страхотен. Артилеристите дадоха всичко от себе си през лятото, за да го привлекат от Уест Хем срещу 105 млн. паунда. Ранните впечатления подсказват, че всичко това си е струвало. Английският национал беше доминантен в средата на терена в неделния трилър срещу Юнайтед. А когато се появи напрежението, той реализира решаващото попадение. Този гол обаче не разказва цялата история. Райс излъчваше класа през целия двубой. Той беше здравата основа, която неговият отбор използва, за да доминира в големи периоди от мача. И когато Арсенал нямаше топката, 24-годишният халф беше на лов да я върне. Веднага след последния съдийски сигнал диджеят на „Емирейтс“ пусна златния хит на Vanilla Ice „Ice, Ice, baby“. И партито започна. А на стадиона всички пееха в един глас – „Райс, Райс, бейби“.

Барни Рони, Guardian, превод на "Тема спорт"