свързани статии

Когато след 30 години феновете на Ливърпул си спомнят за страхотния отбор, който сложи край на 30-годишната суша, вероятно това няма да е мачът, който ще гледат. 19-ата титла в лигата ще дойде, ала дербито на Мърсисайд не беше двубой, който да разсее страховете, че един от най-славните сезони в историята на червените ще завърши минорно.

Всеки е имал проект или план, който е бил почти завършен, но след това по една или друга причина прекъснат. Някои са в състояние да се върнат към него с нова енергичност, за други обаче това е трудно. А Ливърпул изглежда от вторите. Въпросът не е дали те ще спечелят лигата, а дали ще успеят да я завършат със стил, подобен на този от първата половината на кампанията.

Да се атакува този отбор на Юрген Клоп звучи странно. Реалността преди 100 дни беше, че тимът ще спечели лигата при оставащи 6 или 7 мача, поставяйки рекорд в това отношение. Но Ливърпул отпадна от ФА къп и Шампионската лига и като цяло няма за какво да играе до края на сезона. Може би феновете ще издържат този неочаквано удължен период, в който ще бъде сложен край на сушата. Но без тях по стадионите има голяма опасност това да се почувства като много дълги 6 седмици за червените.

Кампанията достигна своя връх на Боксинг дей с победата с 4:0 като гост на Лестър. Този успех заслужава да застане редом до определящите прояви на най-добрите шампиони. Въпреки че мърсисайдци спечелиха следващите си 8 двубоя в лигата, те не са съвсем същите оттогава насам – изречение, което едновременно подсказва стандартите, които са задали хората на Клоп, и мрачните неравенства във Висшата лига. И тогава дойдоха 4 загуби в 6 мача – серия, която отчасти беше резултат от опита на Клоп да запази отбора си за Европа. Отчасти беше резултат от лошото представяне в Мадрид в първия осминафинал от Шампионската лига срещу Атлетико. А отчасти се дължи на онова леко отслабване, което се вижда през тази година.

Показаното от Ливърпул срещу Евертън приличаше много на финалните седмици преди спирането на първенството – нямаше липса на усилия, но гладкото взаимодействие го нямаше. Ако има притеснение, то е, че броят на грешките намалява за поставяне на рекорд по най-много точки. Максималният възможен актив сега е 107.

Разбира се, изкушаващо е да търсим причина и в дългата пауза заради пандемията. Но и преди това имаше спад. Може би тогава се дължеше на умора, породена от изключително взискателния стил на игра и програма, която през декември стана абсурдно забързана.

Или може би истинското колебание дойде, след като Клоп настоя за уважение към зимната пауза и пусна младежкия отбор в преиграването срещу Шрюзбъри във ФА къп. Защо ли? Защото вероятно Ливърпул е като някой мощен спортен автомобил, който се нуждае от ежедневното си изчерпване.

Джордан Хендерсън обаче май не е свалил нивото. Едно от очарованията при отсъствието на фенове е способността да се чуват играчите. Така беше и тук – 10 футболисти в червено бяха обект на непрестанно „лаене“, постоянни напътствия и организиране на пресата.

Енергията и ангажираността не изглеждаха проблем, но в Ливърпул имаше неравнопоставеност. Те доминираха както в притежанието, така и териториално, но отсъствието на Анди Робъртсън и Мохамед Салах беше разрушително. Левият бек предлага невероятна ширина в тази зона, а червените ще се радват, че той ще е на линия за сряда и домакинството на Палас.

Кредит вероятно заслужават и четиримата в халфовата линия на Евертън, които ограничиха пространствата в централната зона. Естественото изкушение е да виним паузата за всичко, но други фактори също са важни. 6 от предишните 7 дербита на „Гудисън Парк“ завършиха наравно. Винаги сценарият беше един и същ – стегната игра и без много рискове.

Така че това 0:0 не е нещо необичайно. По-широко погледнато този сезон е изключителен за Ливърпул и това беше точка, която ги приближи до титлата. След 30 години, тези няколко допълнителни дни чакане наистина няма да имат значение...

Материал на "Гардиън"
Превод на "Тема спорт"