Барселона се страхува и уважава Реал Мадрид. Исторически. Преди няколко месеца бялата армия остави последното си плашещо послание с 4:0 на „Камп Ноу“. Това, което също е обичайно в съвременната епоха, е да виждаме тези, които носят №7, да им причиняват повече от главоболие. За известно време това беше много липсващият ни Амансио Амаро (който също играеше с номер 8 в други фази от кариерата си), крило, което на няколко пъти накара „Камп Ноу“ да замълчи, докато Торес не го докарваше до изтощение в Ел Класико през 60-те.

Не съм забравил и как Емилио Бутрагеньо остави феновете на Барса омагьосани повече от един път със своите финтове, пробиви и дрибъли. Лекарство, което преди това е хранило друга неповторима „седмица“ от Реал – Хуанито, който веднъж вкара гол на „Камп Ноу“ (30 ноември 1980 г.) и го посвети на Хеленио Херера, след като треньорът на блаугранас се бе осмелил да каже предния ден следното от Малага: „Кой ще го пази ли? Няма значение. Хуанито сам се пази“. Продължавайки с подвизите на белите 7-ци на каталунска територия, е необходимо да отидем до Ел Класико от 1999 г., когато Раул сложи подписа си върху последния гол за изравняване, нареждайки на трибуните на „Камп Ноу“ да останат мълчаливи. Емблематична снимка, която е на стените на много клубове на привържениците на Реал Мадрид.

Разбира се, следващият №7, който редовно нараняваше Барса в дома им, беше Кристиано Роналдо. Там той отбеляза голове за всички вкусове, особено победния през 2012-а след пас на Йозил, който подпечата първенството на рекордите при Жозе Моуриньо. Жестът на португалеца, който поиска спокойствие от трибуните на куле, продължава да е жив в спомените ни. Тъй като 7 на Еден Азар беше безобиден, то тази събота магията на това емблематично число ще се завърне с Винисиус. Гарантирано е. Няма никакво значение, че арената този път не е „Камп Ноу“, а „Монтжуик“. Вини просто няма как да не направи нещо запомнящо се.

Томас Ронсеро, "АС", превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС