Буси беше уникален и сред големите звезди

Избирането на точния момент винаги е било най-голямото качество на Серхио Бускетс, който сега реши, че е време да си тръгне. „Не бе лесно решение, но сега е моментът“, обясни капитанът на Барса, който след 2 месеца ще стане на 35 години. В предстоящото дерби с Еспаньол ще изведе отбора си с лентата, осъзнавайки, че победа ще направи блаугранас отново шампиони. Но деветата титла в Ла Лига в кариерата на Бускетс ще бъде и неговата последна. В края на тази кампания, която е под №15 за него, той ще напусне „Камп Ноу“ и клуба на своя живот. А с него си отива цяла епоха, тъй като в състава вече не остана нито един от неповторимата генерация през 2011 г., която промени всичко, включително и самата игра. Фразата с края на ерата важи и за националния отбор, тъй като Бускетс бе единственият световен шампион от 2010 г., който игра на първенството в Катар през декември.

Колко много време мина. Бускетс се присъединява към Барселона през 2005 г. и прави дебюта си за първия отбор срещу Сантандер през септември 2008 г. – преди 719 мача. Тогава никой не го познаваше. Високо, кльощаво дете, син на бившия вратар Карлос, който веднъж си е изгорил ръцете от падащо желязо, което е щяло да удари малкия Серхио по главата. Бускетс започва кариерата си при Пеп Гуардиола още в дублиращия отбор на Барса, който се подвизава в регионалната Терсера дивисион. Мнозина се изненадват след повишението в първия състав, но скоро той става носител на знаменит требъл в кампания, която за него започва в Санта Еулалия, но завършва с титулярно място на финала на Шампионската лига в Рим срещу Манчестър Ю (2:0).

Следват световна титла, още един триумф в ШЛ и златен европейски медал с националите в поредни сезони. Зад гърба си има 864 мача, остават само още 5, но при Бускетс не става въпрос само за числа. Той е играч, който не може да бъде измерен или толкова лесно дешифриран. Въпреки че започва като нападател и вкарва в дебюта си за дубъла, при мъжете той не вкарва и не прави асистенции. Не е от типичните дефанзивни халфове, които играят грубо и покриват безбройни километри, но за сметка на това умее да кара топката да „тича“ вместо него. Интелектът е на първо място в арсенала му от качества, защото Серхио знае и вижда всичко на терена.

„Той е един от най-добрите халфове в света и най-добрият дефанзивен полузащитник в историята на Испания”, категоричен е Шави, негов съотборник и после треньор. Думата „дефанзивен” обаче със сигурност не му подхожда. По-точното определение на испански е pivot. Опората, от която зависи темпото. Серхио усеща кога да натисне пауза, кога да задържи и кога да пусне топката – винаги перфектен в тайминга. Тихо кара всичко останало да работи около него, но заради спецификата на задачите често е оставал незабележим на фона на звездите около него – Иниеста, Шави, Меси, Вия, Фернандо Торес, Анри, Ето’о, Ибрахимович, Суарес, Неймар и други.

В компанията на такива играчи никой не искаше да бъде Бускетс. Е, почти никой. На световното в ЮАР, когато мнозина се съмняваха какво прави в отбора, селекционерът Дел Боске заяви: „Ако можех да бъда играч сега, щях да бъда като Бускетс”. Мнозина го подкрепиха, защото Кройф го нарече дар, а Гуардиола безценен. Пеп дори си спомни, че Меси се е обърнал към него точно след като Бускетс е започнал да тренира с първия отбор и му е казал само: „Той може да играе”.

„Не искам хората да говорят за мен – признава Серхио. – Не давам много интервюта и нямам Tуитър. Напред получават аплодисменти, но аз не съм такъв егоист. Не копнея за похвали или главна роля. Предпочитам нападателите да вкарват. Ако аз го правех, нямаше да съм на моята позиция.”

„Той е уникален”, добави неотдавна бившият треньор на Барса и Испания Луис Енрике, защото да бъдеш опорен халф за Бускетс означава да си най-вече тактически проницателен, а не физически доминиращ. Да мислиш, да пресмяташ, да предлагаш решения в защита и нападение, да контролираш всичко, но на неговата възраст вече е нормално мнозина да се съмняват, че това още е така. Имаше лоши дни, а и цената за задържането на Серхио на фона на финансовата криза в Барса бе висока. От тази гледна точка напускането му е премахната тежест и моментът да си тръгне изглежда подходящ, но Шави до последно го навиваше да остане и продължава да го нарича „фундаментален”.

Материал на "Гардиън", превод на "Тема спорт"