Всеки момент режисьорът ще изскочи някъде от преките на улица „Тодорини кукли“ и ще извика: „Това е скрита камера. Вие сте жертва на сладко отмъщение“... И всичко ще се върне по местата си, а привържениците на Левски ще си отдъхнат, че не са станали свидетели на подигравка с любимия им клуб, пред която бледнеят дори „дюнерджиите на Дучето“ и „Казанската афера“.

Уви, нито ще изскочи режисьор, нито фарсът, който се разигра на „Герена“, е част от телевизионно шоу, а горчивината в сините среди ще надмине онази от гледката с разкарващия се с клубните акции Сашо Диков преди година.

Безусловно погледите са насочени към Наско Сираков. Дали е управлявал добре или не Левски в последните месеци, ще каже историята. Но ще се помнят сълзите, които проля на Могилката на 24 май и разказа приказка, непосилна дори за перото на Братя Грим.

Собственикът на акциите се опита да вдъхне надежда у феновете, като анонсира появата на могъщ инвеститор, който ще има силата на Зевс и едно щракване на пръста му ще е равносилно на златен дъжд в „Подуяне“. Така започна трагикомедията.

Оказа се, че Месията всъщност е английски анонимник, за когото дори Гугъл не знае нищо, а оскъдната информация относно персоната Джоузеф Диксън се простираше до снимка с кувейтски шейх (неизвестно кой) и неуспешни проби в ЦСКА преди години, когато Стойчо Младенов го бе отпратил.

Гнилото започна да избива по повърхността на златната ябълка още тук, защото и най-големите инвеститори, финансови посредници и борсови играчи имат свои акаунти и можем да намерим подробности за тях в интернет. Не и за Диксън, когото почти не познаваха дори в английския му клуб Стейнс Таун.

Англичанинът се появи у нас с Благо Георгиев и започна с гръмките анонси – мол, стадион, отбор, като придружи обещанията с едно кръгче с рент-а-Ферари, а сериозен инвестиционен план така и не показа...

Британецът поне в това бе добър – от устата му милионите се подхвърляха в пространството като пуканки в тенджера. Същият този сериозен инвеститор обяви, че в България наместник и дясна ръка ще му бъде бившият футболист на Славия, известен като Джизъса, който отлично му бе презентирал нашенската баница.

Може би намеренията на Диксън бяха Благо да обикаля света и да се грижи за популярността на Левски, като пише по стените на Бъкингам, Триумфалната арка и египетските пирамиди името на 107-годишния клуб. Другото желание на Джо бе да задържи на работа Павел Колев, който е с основна заслуга сега сините да се чудят как да платят неустойките по договорите на Петър Хубчев и още куп играчи.

А комедията от грешки продължаваше с опитите на Сираков да се държи на положение и да обяснява, че чака англичанинът да му представи банкови гаранции, които доказват сериозността на намеренията на американците, които представлява. Гледаш и не вярваш на ушите си. Дори стажант по право знае, че банковата гаранция е неизменна част от някакъв договор и е създадена при ясни условия как евентуално да бъде усвоена.

Какво ще проверява Сираков, като няма нищо за проверяване?! Няма как да се издаде гаранция, без да има договор между страните. Нито една банка няма да приеме просто така някакъв хвърчащ лист, подписан от някой в Минесота, Флорида или Канзас, който обещава някаква сума.

Доста по-вероятно е обратното – Диксън да е искал да получи гаранции, че ще му бъде позволено да строи на „Герена“. И тук се крие разковничето на изчезването му завинаги (ако се върне, току-виж остане без риза). Обещанията за мол бяха мехлем за ушите, но са абсолютно нереалистични.

Всеки потенциален инвеститор ще иска да види какво е определено да се строи в този район. Подробният устройствен план (ПУП) казва, че „Георги Аспарухов“ е стадион и за да се построи мол, ще трябва да се смени статутът му.

Това се случва с решение на СОС след обществено обсъждане, обжалвания и т.н. В най-добрия случай отнема години, ако въобще се случи. И някой в Левски вярва ли, че през това време едни американци ще наливат едни пари, за да погасяват едни стари задължения?!

Самият Сираков осъзна, че мисия „Златен дъжд“ върви към провал, и отново се обърна към феновете, с които бе спрял комуникацията още около първите разговори с Диксън. Сега пак опря до старата мантра за любовта, помощта, картите и фен артикулите…

Явор Пиргов, "Тема:Спорт"