Бившият играч, а след това и спортен директор на Левски Христо Йовов даде интервю за „Тема Спорт“. Той коментира защо се стигна до издънките срещу Славия (1:2) и Септември (0:0) и посочи какво най-много липсва на отбора.

 

Г-н Йовов, в началото на сезона бяхте един от малцината, които казвахте, че не трябва да се изпада в еуфория от представянето на Левски. Сега, след двете грешни стъпки в първенството – загуба от Славия и равенство със закъсалия Септември, време ли е за паника на „Герена“?

Не. В никакъв случай, с оглед и на направената ротация в отбора в тези мачове, особено във втория, както и с липсата на достатъчно играчи. Затова случилото се за мен е напълно нормално. Дали трябва да е светнала червена лампичка за треньор и играчи? Не мисля. Продължавам да твърдя, че доста бързо се постигнаха много трудни успехи. Това е и причината сега в някои привърженици да има разочарование. С оглед на екипа, на футболистите, с които Левски разполага, такива спадове не са нещо необичайно.

Къде бе най-големият проблем, чисто игрови, в последните два мача на сините?

Не считам, че той е бил толкова голям. И в двата мача Левски превъзхождаше съперниците си и това бе видно за всички. Просто отборът нямаше шанс да отбележи повече попадения от едното срещу Славия. Това е и основната причина. Главното е, че в момента сините нямат изявен централен нападател. Но тази тема не е нова, а на повече от година. С оглед на финансовите възможности на клуба е нормално не всички постове в отбора да са силни и да бъдат това, което трябва. Логично е.

Грешните стъпки в първенството до момента бяха все срещу столични противници, при това на техните стадиони. Има ли някакъв психологически момент, подценяване или просто е съвпадение?

Със сигурност не е на психологическа основа. Нещата са по-прости. Левски няма такава скамейка, че да може в сгъстен цикъл сряда-събота да може постоянно да е на високо ниво. Добре е, че в нито един случай сините не са били надигравани. Напротив – точно обратното е.

Левски има опитни играчи като Георги Миланов и Ивелин Попов. Трябваше ли някой от тях да се нагърби повече, да излезе на преден план, за да не се стига до тези издънки?

Не, не можем да говорим за такова нещо или пък да оправдаваме неуспехите с даден футболист. Отборът печели и губи като такъв. Не можем да посочим някой виновен. Вече отбелязах, че такива отклонявания от посоката са нормални във футбола.

свързани статии

Левски много разчита на фланговите си нападатели Велтон и Роналдо. Забелязвате ли отстъпление в играта на бразилците, защото в ефективността им определено има и това го показва и статистиката?

Не, не разглеждам така нещата. За мен Велтон се представя много добре. Не бива да забравяме, че той не е типичен голмайстор. Бразилецът е футболист, който може да създава положение. И считам, че прави по достатъчно такива на мач. Друг е въпросът, че те остават нереализирани.

А на колегата му на другия фланг – Роналдо, нужно ли му е още време за адаптация? Все пак дойде през лятото…

Аз съм с леки задръжки и резерви към него. Надям се обаче да обори мнението ми. Може би очакванията към него бяха по-големи заради името му – това в кръга на шегата.

В събота предстои двубой на „Герена“ срещу Локомотив Пловдив, който върви много добре в първенството до момента и е пред Левски във временното класиране. Какво трябва да се промени, за да стигнат сините до успех, кое ще е ключово?

Не считам, че трябва нещо генерално да се променя. Случва се да загубиш някой и друг мач, но не бива да сменяш философията си.

Освен на мачовете на мъжкия отбор на Левски, стискате палци и на две юношески формации на клуба – за синовете си Кристиян (роден на 13 февруари 2006 г.) и Мариян (роден на 5 юни 2010 г.). Как се развиват според вас?

Нормално. Радостен съм, че Станимир Стоилов е видял нещо в Кристиян и го вика да тренира с мъжкия отбор. Надеждите за него си остават. За малкия е още рано да се коментира, все пак е само на 12 години. Да, вкара на ЦСКА, но има още доста време да мине, преди да се види дали може да стане футболист. Най-важното е да са живи и здрави.