Левски е на печалба от бразилската вълна

Наистина би било много интересно всеки привърженик на Левски да потърси във видеообмена кадри от мачове в бразилската четвърта дивизия, за да добие някаква бегла представа на какви терени и в каква обстановка е играл новото попълнение Рилдо. Да, съвсем ясна е разликата в мащабите като цяло и че не е редно да се правят паралели между четвъртото ниво на футбола в България и четвърта дивизия в Бразилия, където като цяло има десетки отбори, които са своеобразна банка кадри за платежоспособните клубове от Европа. 

Препоръчително е за привържениците на футбола у нас, не само на Левски, да прочетат книгата „Жого Бонито, или Приказната хронология на една красива игра“ на Иван Ангъчев, за да си запълнят някои пропуски в познанията, ако има такива, за бразилския футбол и да си разширят представата за каква необятна футболна шир става въпрос. Питате ли го какво му е на Карло Анчелоти сега да избере двайсетина най-добри за селесао.

На „Герена“ за разлика от други български клубове рядко допускат грешки с бразилски футболисти, което малко или много се дължи на проучване, познания на пазара, контакти с клубове и агенти и малко късмет. Последният фактор е неизбежен, тук става въпрос за относителна доза риск за играчи, които никога не са излизали от Южна Америка, дори само на екскурзия. Културният и битов шок е реална опасност с такива играчи и често аклиматизацията се оказва по-дълга от предвидимото, а понякога тя изглежда безкрайна с оглед езиковата разлика, както и прекършването на чисто човешки битови нагласи. Особено ако става въпрос за местене на семейства с деца, които са в училищна възраст.

В Левски можем да избистрим обобщен профил на бразилците през годините въпреки цялата условност на едно такова твърдение. Идеята е, че на „Герена“ имат попадения предимно с флангови футболисти и по-рядко с представители на централната ос, като интересното е, че сините никога не са привличали бразилски вратар за разлика от други наши водещи и не чак толкова водещи отбори. И поради тази причина не бихме могли да избистрим идеален отбор на бразилците, минали през Левски, както и сега наличните в съблекалнята на треньора Хулио Веласкес.

Друга разлика с Лудогорец и ЦСКА е, че Левски не е купувал прескъпо футболисти от Бразилия, въпреки някои периоди при ръководства, за които парите за селекция не са били проблем. И като си дойдохме на думата с финансовата част, можем да обобщим, че на „Герена“ не са вътре от тази пазарна ниша. Дори Жеан Карлос, който по времето на първия престой на Стоилов бе купен за 900 хиляди долара и не успя да се превърне в търсения централен нападател, след това бе продаден за малко под себестойността си. Но пък сините избиха от трансферите на другите от този пакет Жоазиньо и Зе Соарес. Дори нароченият за голяма трансферна грешка Дарлан бе продаден в Китай без загуби по трасето. В тази връзка трябва да обясним, че уточнението е с прогнозен характер. 

Защото в Левски не обичат да боравят с конкретика при привличането на бразилски играчи с обосновката, касаеща търговска тайна и конфиденциалност, винаги става въпрос за траншове, наеми плюс клауза за откупуване, проценти по веригата с агенти, проценти от следващ трансфер и т.н. Но при продажба обикновено от обкръжението на купувачите излизат конкретни финансови нива, като например преминаването на взетия за 50 хиляди евро Велтон в Япония за 3 милиона от европейската валута. И в кръга на шегата – ако Фабрицио Романо разшири мрежата си на контакти, сигурно щяхме да знаем подробности за всеки играч.

Желю Станков, в-к Тема спорт

Снимка: Lap.bg