Няма по-объркващо усещане, но и по-ясно послание, които ни оставят двата епични двубоя с Брага, завършили в крайна сметка с несправедливото отпадане на Левски. Несправедливо повече от гледна точка на играта, която „сините“ показаха, отколкото заради внушаващото ангажираност към крайния успех на португалците представяне на главния съдия. Усещането за болка от отпадане след два толкова силни мача се миксира с гордостта от представянето. Позицията пък може да бъде повече от категорична, че това е най-силният Левски, който сме гледали в последните 15 години. С изричното уточнение, че в този период летвата не е била вдигана особено високо.

Двубоите с много силния тим на Апоел Беер Шева, който като по чудо не стана шампион, показаха духa и хладнокръвието на тима на Хулио Веласкес, докато срещите с Брага не само затвърдиха горните две определения, но дадоха и много други акценти за представянето на „сините“. Нека не звучи като прекалено апологетстване, предвид в крайна сметка отпадането, но Левски бе по-добрият отбор от съперника си и в двата мача, като изключим първите 12-13 минути на реванша. „Сините“ едновременно създадоха повече чисти положения от португалците, като в същото време и контролираха двубоя в почти цялата му част. Отборът притежава изключително качествени играчи в лицето на Кристиан Макун, Майкон, Мустафа Сангаре, Цунами, Евертон Бала и Рилдо, а в същото време Веласкес успя да накара дори футболисти със сравнително лимитирани качества като Гашпер Търдин и Кристиан Димитров, Алдаир и Георги Костадинов да се представят свръхвъзможностите си. Целият този игрови капацитет на отделните футболисти обаче много добре се трансмитира в силна отборна игра. Левски има дух, има изпълнители, има и отборно начало. Първото се видя и след като „сините“ изоставаха срещу Апоел Беер Шева и когато стигнаха до две положения в последните минути след ювелирния гол на Наваро за Брага.

Освен това, за разлика от предишни години, когато „сините“ имаха дисбаланс в отделните линии, този път Левски е удивително равностоен и като линии, и като позиции. На вратата Светльо Вуцов, който бе излязъл от ритъм в последния си сезон в Славия, сега е невероятно зрял и стабилен. Срещу Брага, в мач като гост и при голямо напрежение, той с лекота разиграваше топката със защитниците и в същото време хвърляше пасове на 30-40 метра по фланговете. Бе еднакво силен при центриранията и при ударите от средно и далечно разстояние. Защитната мрежа, която създават Макун, Майкон, Кристиан Димитров и Алдаир, може да улови едновременно комар и снаряд. Начинът, по който Майкон не само неутрализира младежкия национал Рожер, но и се включваше в атаките, е като за учебник. И ако синхронът на тази формация на защитата не е нещо необичайно, то скритото досега съкровище бе представянето на дефанзивната двойка халфове – Костадинов – Търдин. Словенецът няма нищо общо с тихото момче, което влизаше уплашено в двубоите на Левски от първите седмици от престоя му на „Герена“. Сега той е енергичен, брутален до допустимото и самоуверен. Костадинов пък не изглежда като бивш национал пред пенсия, а в пика на представянето си. 

Двамата бяха еднакво ангажирани както в дефанзивен, така и в офанзивен план. Двете крила в лицето на Ради Кирилов и Марин Петков бяха единствените, които в реванша с Брага действаха под нивото си. Техният праг обаче е много висок, а като че ли единствено по-бавната скорост на Марин при контри не носи достатъчно позитиви на Левски. На върха Сангаре е изключително полезен и качествата му бяха задушавани от Станислав Генчев заради приоритизирането на Алекс Колев. Нападателят е изключително техничен за ръста си, играе за съотборниците си, влиза в страхотна симбиоза с всеки един около себе си, като претенции може да има само към това, че не е достатъчно резултатен.

Плюсът на този отбор на Веласкес към предходните селекции е, че разполага със сравнително дълга скамейка. При положение, че като резерви на терена влизат играчи с класата на Цунами, Рилдо и Карл Фабиен, това говори достатъчно само по себе си. Освен това отборът намира достатъчно добре баланса да бъде едновременно капсулиран в защита, но и в същото време атрактивен и атакуващ. Ако трябва да направим препратка към последната селекция на Мъри Стоилов, то тогава имаше страхотни изпълнители в лицето на Уелтън, Рикардиньо, Роналдо и Сонко, но около тях нямаше достатъчно качество. Трябва да се върнем 15 години назад, за да видим „син“ тим, който е по-добър от настоящия с изпълнители в лицето на Гара Дембеле, Жоазиньо, Зе Соареш, Мюлдер, Сержиньо Грийн и Дарко Тасевски, които записаха победи над Гент и Спортинг, равенство с Лил и елиминираха съперници като АИК и Калмар, само в рамките на един сезон.

Сега на „сините“ ще им е много трудно физически и най-вече психологически да се вдигнат за мача със Славия, но ако го направят, това ще покаже колко отборът е израснал в още един компонент. А после защо да не застигне и успехите на поколението на Гара и сие.

Христо Георгиев, „Мач Телеграф“

Снимка: Lap.bg