Елементарно, Уотсън! След само четири дни невиждани страдания и уникални заклинания, сините се врътнаха на 360 градуса и се върнаха в първоначална позиция на пълно щастие. И напълно сигурен съм, че основната линия на всички инфантилни размишления ще е как Хулио Веласкес си е взел поука от грешката в сряда, пуснал е титулярната си единайсеторка и е спечелил с лекота „трудния“ двубой със Спартак Варна на лошия терен на „Коритото“.

И естественото заключение е, че същото е щяло да стане срещу Славия, ако не бе направил чутовната глупост да пусне цели 8 резерви. Обаче имаме една малка, незначителна подробност и тя е, че Спартак Варна не е Славия София. И трябва наистина да падаш от Марс, за да намериш каквито и да е допирателни между двата клуба, с които Левски се срещна в продължение на 4 дни.

Разликите са колосални и по този въпрос няма съмнение. Славия е солиден и стабилен отбор, който съществува, за да бие понякога някой по-мощен във финансово и по-мащабен като фенове клуб като Левски. А Спартак Варна се бори за своето оцеляване и тази задача може да се окаже дори непосилна за соколите, защото безспорно организационно те са най-зле сред всичките 16 клуба в ефбет лига. И отново с българските поговорки, този път с „Гладна мечка хоро не играе“. Нека на някой друг да разправят колко е равностойно първенството и как всеки може да спечели срещу всеки. Да, но когато играят например 40 милиона лева бюджет срещу николко, нещата са предварително изяснени и няма изгледи да се случи чудо.

Всичките тези приятни неща, свързани с Гьоко, Шанде, Берна и младите се изпариха с понижението на температурите. И както предвидих преди четири дни, Левски се разходи до морската столица, за да си прибере с лекота трите точки. Головете във вратата на домакините бяха само въпрос на време и на подходяща ситуация. Очаквах пет както в Монтана, но бяха вкарани само три, не че положения не липсваха, но както обичат да казват – създадохме много, но не успяхме да ги реализираме. По-важна обаче бе лекотата, с която гостите бродираха изцяло в половината на Спартак. Тук вече философията на Веласкес заслужава отделно внимание и специален абзац.

Материал на Жаклин Михайлов