Разузнаването все още, поне видимо, доставя голямо удоволствие на треньора на Левски, като позволете ни да се усъмним, че степента е различна. Едно е по време на европейска кампания, когато Хулио Веласкес се похвали с този си вид увлечение, друго е в България, като пак ще разделим процеса на две – мачове за купата и първенството. И последния фрагмент го разделяме на други два – в зависимост от съперника.

С Лудогорец за Суперкупата, после за Купата, а и за първенство сините подходиха с различна степен на агресия във фаза атака, но и трите пъти разградските хегемони победиха с по 1:0. Искаше им се на хората на Хулио, но не им стискаше.

С Черно море обаче Веласкес си имаше стара закачка, а и принципно той има допълнителен мотив да изпъкне, защото добре знае, че треньорът на съперника в един период е водил Левски, а е начело на варненския тим от много години и именно това е отборът, който има стил на игра, има тактическа постройка, към която се придържа, и с натрупването се получава мехлем за разузнавача Хулио. И като добавка испанският треньор трябваше да покаже, че онзи обрат на „Тича“ от есенния полусезон, когато той доста поразмърда футболистите си по постове, никак не е бил случаен.

Тогава Левски в един момент изоставаше с гол, но в крайна сметка победи с два аванс, а по стечение на обстоятелствата моряците сега на „Герена“ пак изоставаха с две, но приключиха само с едно попадение разлика в пасив.

Разликата този път обаче бе, че Черно море бе решил да избяга от себе си, макар и частично, но в голям процент. Тимът на Илиан Илиев винаги гледа на първо място играта, а после резултата. А сега цифрите бяха на първо място, като причина за този подход вероятно са били други цифри, но във финансово измерение, което срещу Левски тази пролет вече е в рамките на нормалното. Съдията, и той до първия гол беше така, той остана апатичен към бавенето на играта, а и показа странен критерий при картоните, зор беше да се докара полувремето без голове и в края даде само две минути продължение. И хората от Левски сигурно са си мислили – какво ли ни чака тепърва…

Поради подхода на моряците с видим отказ от надиграване с приоритет да се измъкне точка или три, за Левски двубоят с Черно море се превърна в един от многото, които още към 30-ата минута виждаш, че няма как да се вземе. Едно време в такива неясноти на терена от публиката се провикваха: „Айде играйте бе. Сега обаче няма такива неща…

Така или иначе Левски на Веласкес отново превключи на режим „синя мамба“. Да поясним – мамбата е най-бързата змия, отровата й съдържа невротоксин и без противоотрова ухапаният е обречен на смърт.

И в едни двайсетина минути Черно море не намери противодействие на синята мамба и не разбра как точно пусна два гола. След което мачът се върна в първоначалното си трудно темпо и варненци дори погледнаха напред. Да уточним, че „синя мамба“ не работи срещу Лудогорец и ЦСКА. Засега.

Новото бе, че след края на мача треньорът на Левски влезе в обяснителен режим. Хулио Веласкес за първи път излезе от общоговоренето посегна към конкретиката и даде обратна връзка на всички, които се чудят защо всеки път има нещо ново в състава и постройката на тима. Испанецът даде някои детайли, без, разбира се, да е длъжен, защото следващите съперници вече ще имат подредени някои елементи от пъзела.

Като това особено се отнася за линията на нападението Око-Флекс – Бала – Алдаир и леко отзад Сула. Но обяснението как е решил да измъкне някой измежду Дробаров и Атанасов (назова имената им!) и затова е пуснал Бала на поста централен нападател, е детайл, който е нов в комуникацията между Веласкес и медиите, а от там и запалянковците. Може би не е никак случайно, че Хулио за първи път така сваля част от картите си след мач именно срещу Илиан Илиев, който също обича да разкрива какви са били тактическите му намерения. Жалко, че скоро двамата няма да имат нова среща край тъчлинията.

Материал на "Тема спорт"

* Заглавието е на Gol.bg