"Майкон е сърцето и душата на Левски". Тези думи изрече спортният директор на "сините" Даниел Боримиров през лятото.

Бразилецът наистина е много важен футболист за 26-кратния шампион на България. Той е най-скъпият, най-добрият, най-конвертируемият, но не е най-незаменимият. Много е важен за Левски, но по мое мнение, Майкон не е сърцето и душата на Левски.

И това се видя ясно в последните мачове на устремилият се към 27-ма титла на България отбор. Най-вече срещу Локомотив Пловдив (1:0), Берое (1:0) и Черно море (2:1).

В тези срещи Левски играе без своето сърце, без своята душа – Мустафа Сангаре. Отсъствието на нападателя определено се усещаше, особено срещу споменатите отбори, които играха с много нисък защитен блок. В тези моменти националът на Мали е ключов.

Левски се справи без Сангаре, макар и трудно, но отсъствието на доскоро непрекъснато критикуваният футболист, определено се усети.

Именно нападателят е футболистът, който дава импулс в играта на Левски. Прави го с дълбоката си преса, огромната крачка, увличането на защитниците и отварянето на пространства за Евертон Бала и Армстронг Око-Флекс. Винаги е готов да скочи при прецизно центриране на Мазир Сула или да засече прострелно подаване на нахлуя от фланга Радослав Кирилов. Желанието му на терена е заразно за неговите съотборници, вдига и феновете на трибуните.

Със Сангаре на терена, настроението в играта на Левски е съвсем различно. И ако някой още не е сигурен в това, ще го усети в заключителния етап на сезона. В плейофите, които ще решат титлата на България.

Да, Сангаре не блести с феноменални футболни качества, няма особено богат арсенал, често изпуска от чисти голови позиции, преди падаше твърде лесно, но в последно време се справи с този проблем в играта си. И ако беше обратното, нямаше да играе у нас.

Той, обаче, вкара важни голове, фундаментални и победни голове, които носят точки. Разписа се срещу Апоел Беер Шева, беше точен и при дузпите. Отлично свършена работа!

Да не забравяме и още много важно за сърцето и душата на Левски. Фактор, който мнозина от критиците му пропускат с лека ръка, сякаш така им е по-удобно. Сангаре първо започва да тренира тенис, а към футбола се пренасочва на 16-годишна възраст. Това не е късно, това е твърде късно! В професионалния футбол навлиза чак на 21-годишна възраст!

И ето го днес: нападател на Левски, с важни и решаващи голове, национал на Мали. Отсъствието му от Купата на Африка предизвика големи критики в родината му, защото и там оценяват развитието на Сангаре.

А представете си, ако беше започнал да тренира футбол от дете. Тогава може би щяхме да го наблюдаване в Лига 1 на Франция, елита на Португалия, защо не и в по-силно първенство?

Сърцето и душата на Левски е нешлифован диамант.

Веселин Коларов, Gol.bg

Снимка: БГНЕС