Преди две седмици ЦСКА обяви новия си старши треньор – Душан Керкез, доскорошен наставник на пловдивския Ботев. През изминалия уикенд пък, часове преди заминаването за основния летен подготвителен лагер в Словения, бе обявено и дългоочакваното първо ново попълнение. Синът на Вальо Илиев – Теодор. И, общо взето, това са двете основни събития, случили се от края на миналия сезон до днес.

Треньорът, който като че ли единствен хвана око последните една-две години с работата си в България, плюс един от най-перспективните млади играчи станаха част от клуба. Тези две неща, извадени от контекста, са напълно нормални за възможностите на ЦСКА и са правени много, много пъти в близката история.

свързани статии

В търсене на нов треньор да вземеш един от най-актуалните в Първа лига, както и да привлечеш направил впечатление талант са го правили и предишни ръководства. Години наред и при Гриша Ганчев, при Титаните, при Александър Томов, при кой ли още не, казано по-простичко – това да избереш подобен треньор и играч не е кой знае каква философия. Защо обаче казваме всичко това?

Преди близо четири месеца, през февруари на изключително важен пост в ЦСКА бе назначен португалският специалист Пауло Нога. Това стана след освобождаването на Филип Филипов, както и няколко месеца след напускането на Стоян Орманджиев. Така поредното преструктуриране в клуба водеше към идеята новата силна фигура и с решаващ глас относно всякакви спортно-технически назначения да бъде именно португалецът.

Веднага изпъкна на преден план клишето, че на чужденеца, стъпил в дебрите на родната футболна джунгла, ще му трябва време. Да се ориентира, да се запознае с това, онова, да вникне в нашенския манталитет, да види кое как стои. Дойде време за една доста шикозна, имиджова и будеща респект презентация, която Нога представи. Мнозина ахнаха, някои останаха скептични относно възможността всичко това да бъде реализирано на местна почва. В тази мултимедия обаче ставаше въпрос по-скоро за редица подобрения в структурата на ЦСКА, които засягаха обозримото бъдеще.

От Пауло Нога вече с нетърпение се очакваха първите му дела в ролята на спортен директор. А именно – намирането на нов старши треньор, след като бе видимо, че състоянието на отбора под ръководството на Томаш бе близо до катастрофа. И сериозна лятна селекция, която вече да се базира на добре проверени имена, които от своя страна да подпишат и разумни, правилни договори, които да не се оказват в ущърб за клуба.

Всичко това изглеждаше като детска играчка в ръцете на човек, работил в престижни отбори като ПСЖ, Спортинг, Порто. Всъщност, връщайки се към Александър Томаш, така и до този момент не става много ясно, кой е имал водещото мнение и в крайна сметка решение за това, бившият треньор да остане да води ЦСКА дълго след като стана ясно, че отборът не демонстрира никакво игрово развитие и изгледите за пълен клах в края на сезона са съвсем основателни.

Все някой трябва да е казал: „Не, не пипаме треньора, та ако ще да се провалим докрай!“. И да е поел съответната отговорност за това решение. Уви, от Нога не успяхме през всичките тези месеци да разберем каквото и да е, тъй като директорът не направи нито едно моментно изказване след някой от мачовете. Ей така, на прима виста да чуем как вижда играта, как се развива отборът, къде куца, къде пък нещата изглеждат добре. Липсата на мнение и мълчанието продължиха чак до новата пресконференция, на която бе представен Душан Керкез и където фокусът вече бе в съвсем друга посока.

През всичките тези месеци името на Нога се появяваше единствено по повод някаква инициатива, обикновено лекция или нещо подобно, тук-там пред служители на клуба или студенти. Като цяло това бе повече от похвално, винаги е добре да научиш нещо от извора, от човек, който е бил част от водещите футболни брандове в Европа.

Но на споменатата пресконференция стана ясно, че в крайна сметка босненецът е бил потърсен „на пожар“ и взет буквално в рамките на часове, в деня след срамната загуба от Арда. Казано по-разбираемо за наша футболна действителност – нещо напълно типично за нашенските ръководители. Работата на парче. Или спешната реакция. Нещо, което всеки директор може да направи. Намира телефона на Керкез, обажда му се, казва: „Искаме те в ЦСКА, шефът дава толкова и толкова, строим стадион, стягаме сериозен отбор“ и готово. Викате го на преговори, пускате му една-две презентации малко за шашкане и респект, уговаряте парите и си стискате ръцете. А се очакваше нещо съвсем друго.

Например със самото съгласие Пауло Нога да започне работа в България да върви паралелно и уговорката от негова страна с някое солидно треньорско име, познато в Европа, постигало успехи и търсещо нови хоризонти. Да, подобно име ще излезе скъпо, но след като за миналия сезон бяха хвърлени близо 13-14 милиона лева за селекция за едно пето място, то защо не да се потърси и сериозен, скъп треньор, който вече да отговаря адекватно на амбициите на ЦСКА? И да, бъдете сигурни, че такива специалисти има твърде много. И също така, хайде да оставим настрана мантрата и лъжливия мит, че, видите ли, то би могло нещо такова, ама понеже отборът няма да играе в Европа, всичко пропаднало. Това е твърде елементарно алиби за това да не свършиш необходимата задача.

Казаното дотук не означава автоматично, че Керкез е лош избор или пък, че някой специалист от Западна Европа щеше да успее със сигурност. Няма гаранция. Просто присъствието на Пауло Нога внушаваше друго очакване. Идеята бе да се подчертае съвсем новия стил на управление в ЦСКА. Да се направи разлика с миналото. Също така надеждите бяха за подготвена и вече уговорена селекция, която най-сетне да бъде на линия със старта на подготовката.

Да се прецени кой какво е дал за ЦСКА, има ли място в отбора, трябва ли да се даде под наем, да се продаде или да се разтрогне. Засега – нищо. Всичко е наред, май Исека е контузен, ще пропусне лагера, ама нищо, ще го лекуваме, ще го чакаме да се върне в игра, за да подсили нападението. Първи трансфер? Едно момче от отбора на Бистрица, талантливо, перспективно. Ама него може да го посочи всеки един от нас, едва ли е плод на някаква дълга, много месеци съвместна работа между скаутското звено и спортния директор.

И съвсем отделен е въпросът, че този трансфер не е прегърнат на сто процента от феновете на червените по причини, които съвсем нямат нищо общо с качествата на Теодор. А няма как от ЦСКА да кажат, че отношенията им с този отбор от покрайнините на София вече са затворена страница, след като само преди седмица си публикувал програмата за сезона и в реда за 6-и кръг си написал, че ЦСКА е домакин на „тима от Бистрица“. И също така в официалния анонс за привличането никъде не е споменато името на доскорошния му отбор. Малко и така и онака идва цялата работа, но нейсе. Успех на момчето, другото е ясно.

Единствената неяснота продължава да е свързана с работата на Пауло Нога. Просто някак не излиза наяве, не я виждаме. Сякаш португалецът продължава да носи някаква шапка невидимка. Феновете вече подхвърлят сравнение с бивши фигури в ЦСКА, които така и никой не разбра каква роля имаха, като Джарета и Алън Пардю, преди последният да опропасти един финал. Надеждата сега е Нога да изпъкне с някакви действия в следващите седмици, когато трябва да се направи новият ЦСКА. За да не гледаме пак повторения на стари филми. А дано, ама надали.

Ники Александров