ЦСКА отбеляза само два гола в първите си 4 мача от първенството, като единият падна от дузпа на Питас, а другият – след добро разиграване и удар на Скаршем. В огромни епизоди от срещите обаче червените са изключително беззъби в нападенията си, като се намират в суша от 263 минути или близо 4 часа и половина игрово време. От другата страна ЦСКА стигна до цели 26 корнера срещу Ботев Пд (4), Спартак Вн (11), Локо Пд (7) и Черно море (4), но те се оказаха дори още по-безопасни за противниковите защити. Същото се отнася и за десетките центрирания, плод на безпомощност, в тези срещи, които бяха насочени към Питас, но се превръщаха в лесна хапка за централните бранители. Стартът на новата кампания затвърди негативната тенденция от миналия сезон, че ЦСКА е изключително немощен на втория етаж. И това не се отнася само за ситуациите в противниковото наказателно поле, но и за всички въздушни двубои по терена.

свързани статии

Истинска рядкост е червените да спечелят първа топка, което остава един от важните футболни компоненти в нашето първенство. Тимът показва стабилност единствено при статичните положения пред своята врата, при които не изпитва сериозни затруднения. Това обаче е твърде малка утеха, след като имаме пресни примери какво оръжие може да бъде силната игра на втория етаж. Ясно е, че сравнения с Арсенал, където има специален треньор за стандартните ситуации, са неуместни, но такива с ЦСКА на Саша Илич и Левски на Станислав Генчев са напълно меродавни. Както е известно, легендата на Партизан бе на една дузпа от шампионската титла с армейците, след като спечели двуцифрен брой точки благодарение на голове от статични положения. Същото се отнася и за настоящия наставник на Локо Сф, който постави основите за сребърните медали на Левски с целенасочена и ефективна работа върху този аспект от играта.

свързани статии

Но подобно на останалите елементи от футбола представянето на втория етаж зависи както от изискванията и усилията на треньорския щаб, така и от кадровия потенциал в състава. И тук оставяме настрана факта, че е трудно да очакваме от играчите с червени фланелки, които иначе се влачат по терена, да започнат да се отлепят от тревата и да скачат. Хапливата шега настрана, ЦСКА не разполага с футболисти, които да са заплаха за противниците на втория етаж и да внасят сигурност пред собствената врата. Достатъчно е да се отбележи, че в състава няма нито един полеви играч над 190 см, като не броим отписания Браян Кордоба, с когото предстои раздяла. И в някои моменти това доста се отразява. Справка – баражът за Европа, когато 186-сантиметровият Делова и 181-сантиметровият Лапеня нямаха отговор на мощта на 192-сантиметровия Чинонсо Офор.

Но както вече отбелязахме, ЦСКА по-често намира начини да отблъсне противниковите центрирания. По-големият проблем е, че всяка висока топка в чуждия пеналт на практика е „загубена кауза“. Там обикновено е оставен сам-самичък Питас, за когото вече е ясно, че не е страшилище във въздуха, а има други футболни достойнства. От новото попълнение Годой се очаква малко повече на втория етаж, но и той не е човекът, който да е адресат на центриранията при стихиен натиск например. Такъв все още липсва в целия състав. И е добре, освен техническите качества на следващите червени попълнения, да се имат предвид и физическите им данни. Защото към момента там ЦСКА драстично изостава.

Материал на Мартин Костадинов, в-к „Тема спорт“

Снимка: Lap.bg