Бивш треньор на ЦСКА отсече: Мароко се готви да изненада света

Томислав Стипич е добре познато име на феновете на ЦСКА, но също така и човек, който е наясно с мароканския футбол. През миналата година той бе начело на местния МАС Фес и имаше възможност лично да види как страната се подготвя за големия форум. Намираме го в турския курорт Анталия и между посещението на няколко контроли той бе любезен да отдели време за читателите на „Тема Спорт“ и да сподели впечатленията си от страната домакин на Купата на африканските нации.

Г-н Стипич, как се стигна до това да поемете МАС Фес и доколко предварителните ви очаквания се покриха с това, което видяхте?

– Спортният директор на МАС Фес се свърза с мен и ми представи техния проект. Той ми допадна и го приех, още повече че клубът има 2,5 млн. фенове (б.р. самият град е с население от малко над 1,1 млн. души). Когато пристигнах, подписах договор за 18 месеца, но се оказа, че клубът не е в състояние да плаща заплати на своите играчи и треньори. По този начин завърших и сезона (б.р. Стипич е начело на отбора в 9 мача).

Какъв футбол практикуват мароканските отбори и може ли той да се сравни с европейските първенства, където сте бил треньор?

– Футболът в Мароко е сред най-атрактивните, който съм гледам. При това не само от тези държави, в които съм работил. Местните играчи са надарени с много добра физика, бързина, енергия, а и притежават отлична техника. Всички клубове имат прекрасни фенове, които изразяват своята подкрепа от трибуните чрез песни и хореография. По този начин дават крила на техните любимци. Привържениците заставят отборите си да играят нападателен футбол и затова всеки мач е пълен с непрекъсната борба и пренасяне на действията от едната към другата половина. Ако имате възможност да погледнете някой мач от Мароко, ще се уверите, че съм прав.

Имаше ли момент от местната култура, който ви изненада?

– Когато пристигнах там през март 2025 г., тъкмо бе почнал Рамаданът. Поради тази причина тренировките бяха вечерта от 22:30 ч. и понякога завършваха в 01:00 ч. след полунощ. Голяма част от играчите не ядяха и не пиеха, което бе нещо ново за мен. Подготовката за мач бе изцяло подчинена на този пост. В този период се вслушвах в моите помощници и ръководителите на клуба, които ми казаха колко важно е това за тях. Когато отиваш в нова държава, трябва да се съобразяваш с местните нрави и обичаи и да не се опитваш да налагаш своите виждания. В подобни случаи адаптацията към тях е по-важна от чисто футболната философия. Важното бе играчите да се предпазят от контузии и да са в най-доброто състояние за дадения двубой. За съжаление, в самите мачове се представяхме на ниво само докъм 70-ата минута, след което просто отпадахме физически и допускахме грешки.

С какво ви впечатли Фес като град и място за живеене?

– Това е най-старият марокански град известен и с най-стария университет в света. Традициите там са на почит. Казабланка, Рабат и Агадир са модерни градове, разположени на морския бряг. Там е толкова чисто, че може да ядете храна, която е паднала на земята. Сякаш се намират в Испания, а дори бих сравнил Казабланка с Ню Йорк. В същото време Фес е във вътрешността на страната, там старата мароканска култура е водеща и това се усеща.

Подходящо ли е в момента в Мароко за треньори от нашите географски ширини? В миналото немалко български специалисти са работили там, но сега няма нито един…

– Ако погледнете жалбите, отправени към ФИФА за неизплатени заплати на треньори и играчи и последвалите санкции, ще видите, че най-много на брой са те срещу мароканските клубове. Самият аз обаче се чувствах добре там и планирах да остана по-дълго, но ситуацията се разви по вече описания начин. Ако обаче някой друг местен отбор ме потърси и почувствам, че това е правилната оферта, с удоволствие бих се върнал там.

Успяхте ли да видите съоръженията за Купата на африканските нации и готови ли са в Мароко да бъдат съдомакини на Мондиал 2030?

– Да, разбира се, успях да видя този във Фес (б.р. съоръжението е с капацитет 45 000 седящи места), както и „Мохамед V“ в Казабланка. В Рабат „Принц Мулай Абдела“ още се строеше и можех да го разгледам само отвън. Инфраструктурата е отлична – терените са като в немската Бундеслига, за което, разбира се, помагат и климатичните условия.

Стадионите са топ и с отлична атмосфера. Мароканците заслужават добри думи и за своето гостоприемство. Сигурен съм, че ще изненадат целия свят в позитивен план през 2030-а. Честно казано, няма да се изненадам, ако тогава те играят финал на мондиала и дори го спечелят. Младежкият им национален отбор е световен шампион и тези играчи в добавка с настоящите ще направят тим, който може да превърне Мароко в световна футболна сила.